Дейността на българските лекари извън България може успешно да излекува провинциалния ни комплекс

 "Дейността на българските лекари извън България може успешно да излекува провинциалния ни комплекс. От началото на 19 век насам много са такива българи, но ето някои от тях.

Д-р Марко Павлу (Павлов) от днешна Егейска Македония, завършил през 1808 г. в Монпелие, доброволец в Наполеоновата армия през 1809, лекар с английски паспорт на Йонийските острови, военен лекар в Тунис и Мароко, участник в гръцката война за независимост 1821-1829, лекар в Търново

Д-р Никола Пиколо от Търново, завършил в Пиза през 1829 г., лекар в Париж и Букурещ, един от водещите елинисти в Париж, приятел със Сент Бьов, Беранже, Шатобриан, Стендал.

Д-р Петър Берон от Котел, завършил в Мюнхен през 1831 г., лекар и учен в Париж, живял и в Берлин, Лондон, Виена, Прага, Букурещ и Атина.

Д-р Стоян Чомаков от Копривщица, завършил във Флоренция около 1848, специализирал хирургия в Париж, градски лекар на Пловдив от 1848 до 1860 г., водач на борбата за църковна независимост, когото руснаците смятат за опитен дипломат, най-опасен за тях враг в откъсването на българската църква от гърцизма и руския империализъм.

Д-р Константин Мишайков от Леринско, завършва в Пиза през 1848, 30 години градски лекар в Битоля, водач на борбата срещу гърцизма в Македония.

Д-р Георги Миркович от Сливен, завършил през 1856 г. в Монпелие, награден с медал от Наполеон Трети за грижите му за болни от холера по време на епидемия, лекар в Сливен, Стара Загора, Цариград, градски лекар в Болград и лекар на Болградската българска гимназия, градски лекар в Лом, където за революционна дейност е арестуван през 1869 г., лежи 5 години в затвора в Цариград, заточен в Диарбекир, заради донос на лекар евреин е местен в различни селища, в Мардин става съдружник с лекар арменец, назначен за градски лекар по време на чумна епидемия, след Руско-турската война се завръща в Сливен, а имотите си в Мардин подарява на бедните от арменската и халдейската община. През 1861 г. присъства на ръкопологането в Рим на Йосиф Соколск за архиепископ и глава на българската униатска църква, награден е от папа Пий Дванадесети съз златен Ватикански орден. Приятел с Михаил Чайковски. От студентството си е увлечен от спиритизма и окултното. Един от първите трима ученици на Петър Дънов.

Д-р Иван Тодоров от Лясковец, завършил през 1876 г. в Цариград, лекар в турската армия, по време на Руско-турската война бяга от турската армия при Карс и става лекар в руската армия. След Освобождението е старши лекар на 18-и пехотен търновски полк.

Д-р Йосиф Любенов от Кюстендил, завършил в Цариград през 1877 г., лекар в турската армия в Ниш, Босна и Йемен. Прототип на д-р Каранов от великия разказ на Иван Вазов “GRONDE MARITZA TEINTE DE SANG”. Но за разлика от Вазовия герой, който умира в Йемен от тиф без да види България и без да чуе думите на българския марш, д-р Любенов бяга от Йемен през 1880 г. и се завръща в България.

Полска етапна болница във Варшава по време на ВСВ: шеф-хирург д-р Иван Гребенаров, милосърдни сестри Мария Дерменджиева-Крайчева, Йонка Цветкова, Йорданка Душилова-Бочарова, Блага Кантурова, Геновева Новацка, Фани Хаджииванова, Надежда Димчевска и др., чиито имена не се знаят. След 1944 г. д-р Гребенаров е изселен в Стара Загора.

Хуманитарен влак на БЧК на Източния фронт. Началник д-р Спас Разбойников-хирург, зам.-началник д-р Любен Бурмов. Сестри: Мария Неманциева, Йорданка Душилова- Бочарова, Стефана Томасини, Рина (Райна) Пенчева. След войната д-р Разбойников е съден, лежи в затвора в Пазарджик и е изселен. Д-р Бурмов е отвлечен от съветските войски във Виена и изпратен в ГУЛАГ, в Сибир зад езерото Байкал, завръща се в България през 1951 г."

чрез Даниела Горчева