„Не изпитвам лична омраза към никого. Но системата не можах да приема, може би с нея един ден ще се занимават зоопсихолози. Към тези хора не само не изпитвам омраза, ами се моля за тях. Прости им Господи!“

 На този ден се навършват точно 13 години от кончината на отец Благой Топузлиев, един от духовниците, оказали съпротива срещу комунистическия режим в България. През 2010 г. свещеникът си отиде от този свят без ненавист към палачите и враговете си: „Не изпитвам лична омраза към никого. Но системата не можах да приема, може би с нея един ден ще се занимават зоопсихолози. Към тези хора не само не изпитвам омраза, ами се моля за тях. Прости им Господи!“ През 2016 г. в Кърджали бе открита паметна плоча с неговото име, а днес главният редактор на сайта Faktor.bg Стойко Стоянов припомня делото на православния свещеник, текст, който desebg.com препечатва.

Усещането за някаква малка справедливост възтържествува в Кърджали след 45 години. На 20 септември 2016 г. в родопския град бе открит Мемориален знак в памет на отец Благой Топузлиев – православен свещеник, антикомунист, дисидент, политически затворник, изгнаник. Паметникът е поставен на ъгъла на улиците „Сан Стефано” и „Отец Паисий”, в близост до централния градски храм „Св. Георги Победоносец”, където свещеникът е проповядвал Божието слово.

На 17 април 1971 година, на Велики Четвъртък духовникът е показно арестуван от милиционери и агенти на ДС и обвинен в действия срещу комунистическата власт и подронване авторитета на БКП. Прекарва почти седем години в Старозагорския затвор, но битката му с комунизма не свършва до тук. Заедно с Илия Минев става учредител на единствената независима от ДС и БКП неформална организация – „Независимото дружество за защита правата на човека“. През май 1989 г. Благой Топузлиев, заедно с други дисиденти е насилствено прогонен от комунистическия режим от България и до края на живота си (2010) остава да живее в Ню Йорк.

Съдебният процес срещу него е преломен момент в битката на БКП за налагане на тотален атеизъм, материализъм и максимално стесняване ролята на православната църква. Реалните причини за саморазправата с духовника са, че привлича младите в храма с проповеди, отказва да дава на ДС информация за тайни венчавки, кръщения на деца и изповеди. И най-вече – Партията трябва да даде урок на всеки дръзнал да се занимава свободно с религия и да проповядва Православието.

Мемориалната плоча в памет на антикомуниста е знак за национална памет и своеобразно възкресение за името и делото му. По ирония на съдбата вече никой не помни имената на доносниците, нито на офицерите от ДС, направили кариера с оперативната разработка срещу духовника, нито на комунистическите величия, ръководили окръга през този мрачен период. Но малката паметна плоча и името на Благой ще напомнят, че комунизмът и атеизмът са налагани с терор и насилие в годините на така наречената народна власт и винаги срещу тях е имало съпротива.

Жалко, че тази малка справедливост не е заслуга на държавата, а още по-малко на премалялата от преклонение и зависимости към КГБ, ДС, Русия и комунистическата номенклатура Българска православна църква.

Идеята за паметника е на частни лица – Валентина Иванова, председател на Дружество „Приятели на САЩ” и Радослав Милев, областен лидер на „Демократи за силна България”. Проектът за мемориалния знак е безвъзмездно изработен от бившия главен архитект на Кърджали арх. Миролюб Попов, който живее в САЩ от 1991 г., а реализацията е с лични средства на инициаторите.

Мемориалната плоча с името на свещеника, открита в негова памет в гр. Кърджали през 2016 г., където той е служил през 70-те години на ХХ век.

Паметта за Благой Топузлиев е неразривно свързана с показното съдебното дело срещу него, гледано на 15 май 1971 г. в Кърджалийския окръжен съд. Реално то е наказателна акция на БКП срещу Църквата, но и нагледен пример за челен сблъсък на мракобесния червен атеизъм и материализъм с осъзнатия стремеж за духовна и религиозна свобода. Архивната стенограма от процеса преди 45 години е ярко доказателство за силата на част от българското духовенство в най-мрачните години на социализма.

Процесът

Обвинението: „В дома си, в една от стаите, над библиотеката, обвиняемият закачил барелеф на Ленин. А под него, върху екземпляр от Библията поставил череп…С подчертана преднамереност обвиняемият използвал това средство многократно от началото а 1970 година, и както бе отбелязано пред десетки граждани, за осъществяването на една ефективна проповед на идеализма, като антикомунистически мироглед“.

Подсъдимият: „С тази композиция изразих мисълта на немския философ Ханс Дриш: „Фактите на парапсихологията ще унищожат материализма“. Известна ми е каква е политико-обществената система в нашата страна. Тя е социалистическа. Чувствах, че тази композиция и замисълът, вложен в нея, противоречи на нашата система.

Обвинението: „По различни поводи, пред различни по състав и брой лица и групи…обвиняемият ревностно проповядвал…, че религията давала повече на младежта от Комсомола, че Комсомолът си служил с фрази, докато религията със своите ритуали задоволява техните духовни нужди, че събранията, които организират обществените организации се посещават срещу подпис, принудително от гражданите, докато посещенията на църква стават с охота и са масови“.

Подсъдимият: „Заставаха пред вратата комсомолци и казваха на младите хора и на децата да не влизат в църквата. Това ставаше на големите празници – Коледа и Великден. Казвал съм ,че религията задоволява повече от Комсомола нуждите на младежта. Казвал съм, че комсомолците посещават събранията задължително срещу подпис, докато църквата се посещава свободно. По тоя начин също подкопавам доверието на младежите към комсомолските организации“.

Обвинението: „…през периода 1970-71 година обвиняемият, попадайки случайно или преднамерено в различни компании, разпространявал следните неверни, от обиден, клеветнически характер твърдения, отнасящи се до правата, обществено-политическа същност на нашето социалистическо общество“.

Подсъдимият: „…казах две епиграми: „Едни строят, други доят“. Хората заемащи високи постове и получаващи високи заплати имах предвид, че доят. Има разлика между хората в тяхната градация. Имах предвид, че някои получават по-големи заплати с положен по-малък труд, като партийците. Именно по този начин аз засягах политиката у нас по отношение на заплащането на труда. Друга епиграма: „Ще минат тези времена, ще дойдат други и никой няма да си спомня за днешните влечуги“. Влечуги винаги е имало, конкретно имах предвид разни мошеници, интриганти, доносници, които донасят какво са чули на органите на властта“.

Обвинението: „Обвиняемият Димитров упорито, настойчиво уверявал присъстващите, че в НРБ нямало никаква демокрация, не е сигурна свободата на словото, събранията, печата, съвестта и вероизповеданията, че за българския читател не е предоставена възможност за пълна и всеобхватна информация…“.

Подсъдимият: „Аз заявих, че у нас няма свобода на словото, печата, съвестта и вероизповеданията. Във връзка със свободата на печата, казах, че в една книжарница в Гърция един видял литература на Маркс, Енгелс, Сталин , Ленин, Мао-дзе дун. Говорих също, че в Лондон, в Хайд-парк всеки може да каже това, което го вълнува. И за да не се допускат инциденти, лицата, които говорят се охраняват. Като студент в София на витрината на Китайското посолство почти на всеки фотос се вижда Мао-Дзе Дун като човек от народа. По повод на това казах, че той е пример на ръководител. За Югославия казах, че нейните граждани получават паспорти, с които могат да отидат където си поискат“.

Обвинението: „Безскрупулен и ползвайки като изразно средство езика на безсрамния делизъм и цинизъм, обвиняемият Димитров разпространявал и следните, от подчертано обиден и оскърбителен характер неверни твърдения, че „Ленин бил сифилистик и от там идвала неговата гениалност“, „че според Ленин социалистическата революция е неизбежна за социалистическото общество“, „че министър-председателят на НРБ и първи секретар на ЦК на БКП другарят Тодор Живков е недалновиден ръководител, че нашата икономика е така изостанала и нашета политика зависела изцяло на СССР, защото „бай Тодор“ се целувал като проститутка с Хрушчов, а сега и с Брежнев“.

Подсъдимият: „По отношение на връзките ни със СССР не съм казвал, че икономиката ни е изостанала. Казах, че другарят Тодор Живков не е предвидил грешките на Хрушчов, като казах, че другарят Т. Живков се е целувал като проститутка първо с Хрушчов, а след това с Брежнев. За работниците казах, че не получават достатъчно високи заплати в сравнение с работниците в Щатите.

Разделих членовете на нови и стари комунисти – тези от преди 9-ти септември, и тези след 9-ти септември. За първите казах, че гърбовете им били сини от побоища, а за вторите – че гърдите им били сини от изтъкване. Чувствах, че с това подронвах доверието на гражданите към Партията. Известно ми е, че в член 1 от Конституцията, че БКП е ръководеща и направляваща сила в България“.

Обвинението: „Тази дейност обвиняемият Димитров развивал въпреки взетите предупредителни мерки от страна на органите на МВР“.

Подсъдимият: „ Имах две срещи с органите на ДС. Говорихме по доста въпроси. На моя въпрос – дали моите постъпки са дали повод за срещата, ми отговориха, че просто така се срещаме. Разбрах, че това е деликатна форма на предупреждения – да не правя подобни вредни изказания. Въпреки това аз продължих да говоря“.

През 2010 г. Благой Топузлиев си отиде от този свят без ненавист към палачите и враговете си: „Не изпитвам лична омраза към никого. Но системата не можах да приема, може би с нея един ден ще се занимават зоопсихолози. Към тези хора не само не изпитвам омраза, ами се моля за тях. Прости им Господи!“