Йонко Христов Карагьозов

 На 25 юни 1876г., в Севлиево, само на 25г. е обесен от турците, Йонко Христов Карагьозов. Един от най-значимите български революционери и национален герой. Сред легендарните образи по време на славното Априлско въстание в 1876 г.

Захари Стоянов пише в безсмъртния си роман "Записки по българските въстания" за Йонко Карагьозов:

"Йонко Карагьозов, сбутано и грозно момче, но с идеална душа и с благородно сърце, пак агитатор за въстание, за право и за свобода... След няколко минути сам юзбашията, придружен от няколко заптии, влезе в затвора да извади останалите двама осъдени, Пешева и Карагьозова. Сега гробната тишина измежду затворените бунтовници беше в своята апогея. Всички онемяха на местата си, когато железата задрънчаха и двете жертви се подадоха. Тия последните силно изпъшкаха и мълчеливо вървяха между двата плета заптии... Подир 20-30 минути заптиите се завърнаха в конака с пушки на рамо, засмени до ушите. Те разказваха на четири страни за бесенето, смееха се, подиграваха се как плачели жените и простирали ръце към бесилницата, как един от тях щял да ръгне една със своята касатура...”

Йонко Христов Карагьозов е роден на 10 февруари 1851г. в град Севлиево. Включва се в национално- революционното движение. Първоначално става член на Севлиевския революционен комитет на ВРО. основан от Васил Кунчев- Левски през 1871год., а след това и във възстановения комитет през 1875г. Взема дейно участие в подготовката на Априлско въстание през 1876 г. в Първи търновски революционен окръг като пръв помощник на Стефан Пешев. За да подпомогне материално комитета залага цялата си стока и пари, с които разполага. По време на въстанието възглавява голяма чета от 250 души, с която участва в сражение с турските войски в Дебневския проход. След разгрома на въстанието е заловен и откаран в Търново, където бива осъден на смърт от военно- полеви съд. Обесен в родния му град Севлиево заедно със Стефан Пешев на 25 юни 1876г.