На 18 юли 1877г., в с. Байлово е роден Димитър Иванов Стоянов

 На 18 юли 1877г., в с. Байлово е роден Димитър Иванов Стоянов, останал в нашата история с псевдонима си Елин Пелин. Един от най-значимите български писатели. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

Сред най-емблематичните му произведения са вторият български детски роман “Ян Бибиян”, повестта „Гераците“, разказите „Андрешко", „На оня свят“, „Напаст божия“, „Задушница“, „Косачи“, „Ветрената мелница“ и т.н.

На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антарктика.

Роден е като e най-малкия от единадесетте деца в семейството. Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. С разноски на самият Иван било отворено училище в собствения му дом. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890–1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892–1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.

Учител е в Байлово (1895–1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения.

През периода 1903–1904 г. издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков. Чрез ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903–1907), командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906–1907) заедно с Яворов, става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910–1916), уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ (1924–1944), където работи до пенсионирането си. През 1904 г. излиза първата му книга „Разкази“, том първи. През 1905 излиза „Пепел от цигарите ми“, сборник от стихотворения в проза.

Сътрудник е на множество списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902–1903). Участва в редактирането на в.„Българан“ (1904–1909), в. „Развигор“ (1921–1927, 1937), редактира детските списания „Веселушка“ (1908–1910), „Чавче“ (1913–1914),„Светулка“ (1904–1944, 1945–1947), в. „Пътека“ (1933–1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).

Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.

Творчеството на Елин Пелин

Елин Пелин е един измежду малцината щастливци в нашата литература. Още приживе той има признанието на критиката, уважението на читателите, обичта на малки и големи. Той успява за едно десетилетие да създаде творби, които го утвърждават като най-значимия наш реалист и художник на българското село.

В своите разкази Елин Пелин майсторски вплита множеството добродетели, присъщи на българският народ. Трудът е жертвеност, битово-психологическа драма. Основна тема в разказите на автора е любовта между хората, обичта към народните песни, танци, обичаи. Любовта се преплита с мечтателността, докато самата тя не се превърне в мечта.

В творчеството си Елин Пелин отделя особено място на труда. За героите му той е необходимост. Докато за Вазов трудът е добродетел, за Йовков-красота, то при него той е жертвеност. Авторът сякаш ни въвежда в храм, където трудът е свещено действие. Често той взема своите жертви.

На Елин Пелин принадлежи вторият български детски роман, “Ян Бибиян”, който се интерпретира от критиката или като роман в две части - “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян на Луната”, или като два отделни романа, дотолкова, доколкото вторият роман показва значителни концептуални разлики в сравнение с първия.

Елин Пелин се появява в българската литература някъде в периода на 90-те години с разкази и скици, които той пише и които адресира към публиката от възрастни.

Първоначалното намерение на този писател е било да следва в Художествената академия. Елин Пелин е признат за един от най-добрите пластици в българската литература. Това е един от онези автори, които имат усет, които имат око за онова, което е видимото от гл.т. на заобикалящия ни свят. По тази причина изобразителността е една от характерните особености на неговите произведения.

Той пише някои текстове, които се опитва да публикува в някои от най-известните периодични литературни издания на своето време. Елин Пелин е единственият голям български автор, който е бил категорично отхвърлян от четворката “Мисъл”. Д-р Кръстев и Пенчо Славейков не харесват произведенията на Елин Пелин; смятат, че те са регионално ориентирани, че той не е достатъчно дълбок като автор и не публикуват негови текстове на страниците на сп. “Мисъл”. Фактическите значимите му произведения се появяват в началото на ХХ в. и именно с тях той става известен. Съществува особен диалог между творчеството му за възрастни и творчеството му за деца, тъй като Елин Пелин не е случайно пребиваващ автор на територията на детската литература. Той създава доста стихотворения и доста прозаични текстове, адресирани към децата и междувременно с това, което прави, в някакъв смисъл очертава посоките в развитието на детската ни литература.

По отношение на двата романа за Ян Бибиян, значимото произведение е първият роман. Значимите явления са в първата част.

Този роман се появява в началото на 30-те години и този факт е знаменателен от гл.т. на едни занимания на Елин Пелин, които оказват сериозно въздействие и върху неговите текстове за възрастни. Става въпрос за неговия относително дълготраен интерес към българската апокрифна книжнина. Елин Пелин целенасочено се интересува от апокрифи и всъщност продукт на тези негови занимания е неговият известен сборник “Под манастирската лоза”, адресиран към аудиторията на възрастните, който е публикуван през 1933 г., т.е. съвсем едно след друго излизат двете произведения - “Ян Бибиян” и сборникът.

Елин Пелин се опитва да извлече някакъв вид мъдрост – онази мъдрост, която е характерна за обикновения човек, принадлежащ на простолюдието.

Част от произведенията на Елин Пелин

Повести:

- „Гераците“

- „Земя“

Поеми:

- „Дядовата ръкавичка“

- „Трите баби“

- „Чохено Контошче“

Приказки:

- „Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта“

- „Дядо Мраз и внуците му“

- „Лошата катеричка“

- „Лудото само се обажда“

- „Правда и Кривда“

- „Сливи за смет“

- „Тримата глупаци“

- „Умник Гюро с умници другари“

- „Хитри крадци“

- „Чичо Пейо“

Част от разказите му:

- „Андрешко“

- „Иглика“

- „Мечтатели“

- „На оня свят“

- „Напаст божия“

-„Задушница“

- „Гост“

- „Косачи“

- „Ветрената мелница“

Романи:

- „Ян Бибиян“

- „Ян Бибиян на Луната“

Част от стихотворенията му:

- „Април“

- „Баба Марта“

- „Бяло и черно“

- „Дядо Мраз“

- „Есен“

- „Жътва“.