Фани Попова-Мутафова- най-високият връх

 На 9 юли 1977г., в София умира великата Фани Попова-Мутафова. Една от най-значимите български писателки, преводач от италиански език и общественик. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея:

„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

Тя е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода 1925-1927г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената.

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. "народен" съд на 7 г. затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.

Фани Попова-Мутафова прекарва зад решетките 11 месеца, но тъй като боледува от астма, баща ѝ се застъпва за нея и властите „великодушно“ я освобождават. Тежките години за писателката тепърва предстоят. Новата комунистическа власт не ѝ разрешава да публикува, а много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци. Нейни приятели споделят, че са я виждали да пали печката със страници от собствените си книги. Тя едва преживява, тъй като съпругът ѝ Чавдар Мутафов, също жертва на новата власт, е изпратен в лагер. Писателката е обречена. Когато от чужбина пишат до ЦК на БКП с искане да я превеждат, отговарят им, „че е умряла“…

През 1948 г. са възстановени гражданските права на писателката, а през 1963 г. се възстановява членството ѝ в Съюза на българските писатели.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. „Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972). В периода 2007-2009г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Произведения:

- "Жени" (1927)

- "Жената на приятеля ми" (1929)

- "Солунският чудотворец" (1929/30)

- "Недялка Стаматова" (1933)

- "Зарко и хвърчилата" (1934)

- "Огледало, нимби и цветя" (1934)

- "Велики сенки" (1935)

- "Дъщерята на Калояна" (1936)

- "На кръстопът" (1937)

- "Приказки за Крали Марко" (1937)

- "Христо Ботев' (1937)

- "Йоан Асен" (1938/39)

- "Последният Асеновец/Боянският майстор" (1939)

- "Княгиня Мария-Луиза" (1939)

- "Събрани творения." Том 1-10. С., Ив. Коюмджиев, 1941-1943:

1. Легенди (1941);

2. Велики сенки (1943);

3. Разкази - 1 том (1941);

4. На кръстопът (1941);

5. Солунският чудотворец (1942);

6. Дъщерята на Калояна (1942);

7. Йоан Асен ІІ (1943);

8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);

9. Разкази - 2 том (1943);

10. Недялка Стаматова (1942).

Новата българка (1942)

Червената мантия (1943)

Д-р П. Берон (1972)

Когато бяха малки (1979)

Асеновци. В 4т. (2007-2009).