Али Рефик, османски турчин- Български опълченец

 

Има ли османски турчин, който да е храбър български опълченец? Има. Името му е Али Рефик и неговата житейска съдба е една от най-изумителните истории, които въобще някога съм чувал. Нека се замислим. Става дума за човек, роден в богато османотурско семейство, изповядващ исляма, който се сражава като български опълченец в кървавите сражения при Стара Загора и Шипка. Като научих за тази история, реших просто, че тя е недостоверна или силно преувеличена, но се оказа вярна. Обаче да караме подред. 

Али Рефик е роден през 1851 година в днешното карловско село Богдан, което тогава носело името Дерелий, и освен българска махала имало и голямо османотурско население. Самият Али Рефик е от семейството на много богат турски търговец, който въртял търговия из огромната империя. Младият Али живее живота на всеки тогавашен османлия, произлизащ от заможно семейство. Първо учи в Цариград, после почва да се обучава на тънкостите на „алъш-вериша” под опеката на баща си. След навършване на пълнолетието си е изпратен да служи като войник във Видинския гарнизон на редовния аскер. Там, според историка доц. Петър Ненков, той става свидетел на грубо отношение на офицерите към войниците и сам бил подложен на насилие, което го кара един ден да избяга във Влашко. Отвъд Дунава по неведомите пътища на съдбата попада под влиянието на българските революционери и харесва идеите на Левски за чиста и свята република, в която между отделните народи ще има равноправие. 

И тук настъпва вече съдбоносен обрат. През 1875 г. го виждаме вече да участва в Сръбско-турската война като доброволец в българския отряд на руския генерал Михаил Черняев. Между другото, в тази бойна част се ражда великата песен „Шуми Марица”. Храбростта на Рефик в боевете направила силно впечатление дори на вехтия войвода Панайот Хитов. И тук следва още по-драматично продължение. След обявяването на Руско-турската война, Али Рефик ще е един от първите доброволци записали се в Българското опълчение. Нещо повече, той е зачислен в славната 3-та опълченска дружина на подполковник Калитин, на която е поверено самото Самарско знаме. 

Как въобще българите са приели, че османлия ще се бие с тях срещу своите единоверци? Честният отговор е с известни предубеждения, които обаче Рефик бързо преодолял, благодарение на смирения си характер и героизма си при Стара Загора и Шипка. Всичко това е описано от командира на рота в 3-та дружина, летописецът на българското опълчение - полковник Стефан Кисьов. След освобождението Али Рефик е назначен за митнически стражар в Пловдив. Получава и поборническа пенсия. Не се знае как е продължил животът му и годината на смъртта му, или поне аз не открих такива данни. 

Защо Ви разказвам тази история? Защото тя е доказателство, че историята почти никога не е просто черно-бяла. За това за всеки човек трябва да съдим не по името му или вярата му, а по неговите дела. Всеки народ гледа на историята от своята камбанария. От нашата българска камбанария, Али Рефик си е един български герой. Той е предтеча на хилядите български мюсюлмани, които ще загинат за България по време на войните за национално обединение. Днес в село Богдан има малка паметна плоча. Мислех да напиша на финала, че той е бил „Чужд след свои и свой сред чужди”, но реших, че уважението към този човек изисква да кажа друго - там на скалите на Шипка и в нашата памет, Али Рефик е „свой сред свои”.