Виден български просветен деец, революционер и национален герой

 На 1 август 1935г., във Варна умира Михаил Николов Розов, наричан Мишето. Виден български просветен деец, революционер и национален герой. Костурски войвода на ВМОРО. Един от легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г.

Роден е на 25 август 1874г. в българското костурско село Бобища (днес Верга, откраднато от Гърция). Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище, и в Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет. В 1896г. учителства в Дойран, във Воден (1898) и за 2г. (1899-1902) става директор на българската прогимназия в Костур.

Паралелно с просветната Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов Розов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900-1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902г. Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902г. е арестуван по разкритията на Йосифовата афера и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903г., когато е амнистиран.

На Смилевския конгрес е изран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското поле, Мориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.

След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919г.:

„Михаил Николов (Мишето) от с. Бобища, градски (класен) учител, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун и няколко семестъра по философия в Загребския университет, ръководител и пополеколски районен войвода след Манол Розов, твърде рано напусна родната си страна, която много е очаквала от него.“

Подпомага издаването на Алманах Македония. В 1937г. посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.