Писмо на Васил Левски до Константин Робев в Охрид от 6 август 1872г.
„Докторе и драги брате,
Дойде най-сетне часът, та да помислим и за вашия край. Работата не ми позволяваше досега да дойда и за Македонията. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брегът, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнения жа се хвърля по работите, а и ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане и по сичките страни на нашето отечество... Отникъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е... Да даде бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и във ваший град, та да наредим потребното. Лицето, което вие жа приемете, ще ви предаде билети и устава на привременното ни правителство и каквото й потребно наредете там до моето идвание. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите оружие като най-потребно на първо място...
6 авг. 1872
На всегда ваш брат:
Дервишооглу Аслан – В. Левский“
_________________________
Васил Левски, Документално наследство. 1973 г., с. 303.
* Забележка - писмото е укривано десетилетия, а и до днес не се цитира от русофили, комунисти и казионни историци, понеже никак на отговаря на тяхното продажничество и слугинаж в полза на българомразката Русия.
''Отникъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е... ''
В. Левский
_________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.