Един от най-значимите български военни, офицер (генерал-майор), началник-щаб на Трета армия

 На 30 август 1916г. по време на Първата световна война, в Кюстендил, от възпален апендикс, по време на Леринската операция на Първа армия, умира легендарният Константин Андонов Жостов. Един от най-значимите български военни, офицер (генерал-майор), началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912-1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915-1918). Последните му думи са: „Падна ли Чеган?“

 Роден е в неврокопското село Гайтаниново в 1867г. Син е на Андон Жостов и брат на Димитър и Спас Жостов. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885г. Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в ученическия легион в Сръбско-българската война и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното училище в София, което завършва в 1887г. и на 9 май е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в артилерията. На 18 май 1890г. е повишен в поручик, а на 2 август 1894г. — в капитан.

В 1889г. заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897г. завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. В 1902г. е повишен в майор. През есента на 1905г. като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906г. е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно през 1907-1909г. е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж. След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910г. е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912г. вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.

През юни 1912г. като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.

По време на Балканската война (1912-13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война (1913) взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915г. до края на август 1916г. Константин Жостов е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915г. е произведен в чин генерал-майор.

През Първата световна война е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.

Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия.

В негова чест между 1941 и 1944г., когато Скопие е в рамките на България, днешния Скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951г. село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.