Насила не можеш да отвориш очите на човек, който жуми настървено

 Специално за нашите братя и сестри, жертви на методично промиване на мозъци, публикувам в съкратен вариант фактите около МОЧА. Насила не можеш да отвориш очите на човек, който жуми настървено, но все пак. Един да прогледне, все ще е от полза.

"Със своите 45 метра обща височина (постамент от 37 м и още 8 м скулптура на съветския окупатор, размахал заплашително автомата си Шпагин над цялото софийско небе и над всички български институции) Монументът на окупаторската Червена Армия (МОЧА) е най-високият паметник в София. За сравнение, паметникът на най-великият българин Васил Левски (13 м) стои три пъти и половина по-ниско от този на съветския окупатор.

МОЧА е и вторият по височина паметник в България – след "1300 години България" над гр. Шумен. Отново за сравнение – паметникът на вр. Шипка, ознаменуващ славния подвиг на българските опълченци е висок едва 31,5 м.

Още повече, след разрушаването на обелиска на Червената армия в Рига през изминалата година, считано от 25 август 2022 г. МОЧА остана най-високият паметник на Червената армия в цяла Европа!

 МОЧА не е изграден в чест на победата над нацистка Германия и на воините, дали живота си за тази победа, а с изцяло пропагандна цел. МОЧА дава материален израз на идеята, че тоталитарната власт в комунистическа България е установена и ще се гарантира от окупаторската Червена армия и именно затова никак не е случайно, че монументът е изграден през 1954 г. - веднага след окончателното ликвидиране на горянското съпротивително движение.

Дори и МОЧА да бъде демонтиран, следва да се има предвид, че в София има и друг паметник на съветските воини – т.нар. паметник-костница на бул. "Черни връх" (в която "костница" обаче няма категорични доказателства за наличието на тленни останки). За разлика от МОЧА, паметникът на бул. "Черни връх" не създава разделение в обществото поради една проста причина – той не е замислен като пропаганден символ на тоталитарната власт в България и никога не е изпълнявал ритуалните функции на комунистическо свещено капище.

 Безспорно историята трябва да се пази. Най-вече от историческите лъжи. Митът за т.нар. "второ освобождение" е може би най-голямата манипулация, на която са били подложени вече редица поколения българи и е крайно време тази манипулация да спре.

Всяка една от думите на надписа на МОЧА е лъжа. Нито армията е съветска (през Втората световна война и след това до 1946 г. официалното ѝ наименование е "Работническо-селска червена армия"), нито е освободителка, нито целият народ е признателен за извършената окупация и наложения тоталитарен режим.

Самият Любомир Далчев, автор на част от композициите на монумента, в отвореното си писмо по повод дискусиите около решението на СОС от 1993 г. за демонтаж на МОЧА го нарича именно "жалон на робството"."

Събрах части от статията, за да е по-кратко и по-лесно за четене. Целият текст е в Mediapool.bg със заглавие 

"МОЧА и историята, която трябва да се пази. Най-вече от историческите лъжи",