Виден революционер и национален герой, водач и идеолог на ВМРО

 Hа 31 август 1924г. край село Сугарево, Св. Врач (днес Сандански), е убит от гнусна, предателска ръка, легендарният български вожд Тодор Александров. Един от най-великите българи. Виден революционер и национален герой, водач и идеолог на ВМРО. Останал в българската история като "Последният цар на планините".

Роден е в големия български град Щип (днес в С. Македония) и влиза във Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация съвсем млад. Издига се бързо - на 26г. става войвода в Скопски окръг, на 30 – член на ЦК. Голям привърженик на революционните акции, той организира Магарешките атентати и Валандовската акция. С това Александров провокира влизането на България в две войни – Балканската и Първата световна.

След двете национални катастрофи той възстановява организацията под името ВМРО и е избран за един от тримата членове на Централния й комитет заедно с ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. Макар формално тримата да са равни, лидер всъщност е Тодор Александров. Още през 1923 г., въпреки че е само на 42 г, всички вече почтително го наричат Старио.

Правителството на Александър Стамболийски преследва автономистите, както наричат дейците на ВМРО, защото пречат на основната му външнополитическа цел – сближението с Югославия. В продължение на 15 месеца Александров живее в нелегалност. Затова ВМРО подпомага Деветоюнския преврат, а после и потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г.

Много скоро след преврата обаче отношенията между македонската организация и новото правителство на проф. Ал. Цанков се обтягат. Победена България не може да си позволи да е в лоши отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци, както тогава се нарича Югославия. А тя е враг № 1 на ВМРО заради асимилаторската политика на сръбските власти в Македония. На 30 август 1924 г. към десет вечерта въпреки предупрежденията на секретаря си Ванчо Михайлов, Тодор Александров заедно с ген. Протогеров потегля за конгреса на Серчани в Пирин. По настояване на Ванчо той взема двама телохранители – Панзо Зафиров и Христо Балвански, негови съграждани от Щип. След пет часа път с автомобил пристигат в Горна Джумая и се прехвърлят в другата кола, която е изпратена да ги посрещне. В нея сядат двама души, така че има място само за единия от телохранителите на Старио. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.

В ранното утро на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров близо до Мелник. Там ги чакат околийските войводи Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души. Войводите не са подбрани случайно. Те са в лоши отношения със зетя на Александров – Михаил Монев, и се страхуват, че Старио скоро ще ги накаже. Продължават на коне из Пирин. След кратка почивка в село Горна Сушица тръгват отново и след обяд спират край с. Сугарево, в местността Двете реки. Александров и Протогеров сядат за малко, зад тях остава Зафиров, а зад него са местните хора. Старио задрямва и тогава двамата войводи го застрелват заедно с телохранителя. Протогеров побягва към гората, но никой не го гони. За него няма заповед да бъде убит. С това върху генерала пада тежкото подозрение, което и до днес не е разсеяно – че сам е поръчал убийството на своя колега.

Със смъртта на Тодор Александров югославското правителство си спестява 100 000 динара – такава награда е определило за главата му. Сега я получава безплатно.