На 8 октомври 1207 г., под стените на Солун при неизяснени обстоятелства е убит цар Калоян, последният от тримата Асеневци, възстановили българската средновековна държава след близо два века византийска власт.
Предполага се, че е станал жертва на дворцов заговор с участието на военачалника от кумански произход Манастър. Романтичната версия предполага, че в заговора е участвала и съпругата на царя, която също е куманка.
Историята обаче мълчи за вдъхновителите и организаторите на заговора, вероятно латини или византийци. За Калоян се предполага, че е роден през 1168 г. и е най-малкият брат на Асен и Петър.
Участва в началото на въстанието срещу византийската власт през 1185 г., а през 1187 г. е изпратен в Константинопол като заложник и гарант на мира.
Две години по-късно успява да избяга, а през 1197 г. се възкачва на престола след убийствата на двамата си братя.
Цялото му царуване и изпълнено с активни военни действия срещу Византия, а след 1204 г. - и срещу новосъздадената Латинска империя, а победата му над западните рицари през 1205 г. край Адрианопол отеква далеч на запад.
След убийството му при обсадата на Солун е погребан в Търново, а предполагаемите му кости бяха открити през 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.