ОБСТАНОВКАТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА СРЪБСКО - БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1885 Г.

 ОБСТАНОВКАТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА СРЪБСКО - БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1885 Г.

Топъл септемврийски ден пред Княжеския дворец в София. От цялата страна напират доброволци. Симеон Радев разказва:

"България събираше най-добрите си синове под знамената. Млади мъже оставяха млади невести, синове – стари и немощни родители, момци – недолюбени годеници… Майка с рожба на гърди изпровождаше мъжа си и го заклеваше, да се върне победител. Мома закичваше китка на момъка си и шепнеше: „Победии! Ще те чакам…” Цял народ тръгваше на война. И цял народ изпращаше… От всички градове пристигаха в София доброволци: кои въоръжени с мартинки, кои с берданки; едни с чизми, други с опинци; всички препасани с патрондаши, с торби на рамо, накривени и украсени с лев калпаци – весели и живописни групи, които маршируваха неуморно по столицата, пеейки химна „Шуми Марица”. Начело на доброволците стоеше един поп, възседнал гордо на коня, с пушка на рамо и с тежък патрондаш, препасан на кръста. Батальонът потегли посред едно голямо множество, което ги придружи с акламации чак вън от града. Тук и софийските търговци раздадоха на момчетата вино, тютюн и разни провизии. Доброволците се отдалечаваха пеейки, а публиката викаше „ура!”, додето заглъхна последният звук от войнишката песен.

Князът развиваше трескава деятелност: посрещаше войските, изпращаше ги, правеше смотри, държеше речи, пленявайки войниците със своята царствена осанка и със солдашката интимност на своите обръщения. Особено старание полагаше той да привлече симпатиите на турското население. В самия ден на пристигането си, след като присъствува на молебена в катедралната църква, той се отправи веднага към джамията, гдето по негово искане се четоха молитви за султана. Народ владелчески, надарен със силно чутие за великодушието, турците останаха трогнати от тая рицарска постъпка на Княза. Те му заявиха единодушно, че са готови да мрат за неговата особа. Депутатите одобриха взетите мерки, отпуснаха 10 милиона кредит за мобилизацията и гласуваха – за всеки случай – бюджета за 1886 година. Всичко това стана набърже, трескаво, единодушно: само Драган Цанков дигна ръка, за да гласува против. „Аз не исках”, каза той, „да дам одобрението си за една политика, която беше насочена срещу Русия.”

Казус-бели – информационната война

Когато не успяват със султана в Цариград, Руският, Австро-Унгарският и Германският императори подтикват сърбите, да нападнат Княжество България, за да бъдело възстановено, постигнатото в Берлин равновесие на силите. В същото време, Княз Александър полага огромни усилия, за да запази мира, като залага и на старата си бойна дружба със сръбския крал от годините на Руско-турската война. На 30 септември 1885 г., от Пловдив, той изпраща до крал Милан следното писмо.

„Скъпи и обичан приятелю,

Прибавям няколко поверителни думи към моето официално писмо. Целта на мисията на Стоилов е да намери начин за едно интимно споразумение между нашите две страни. Винаги и най-вече докато има в Европа още един единствен турчин, Сърбия и България трябва да бъдат свързани ясно една с друга. При тези тежки обстоятелства аз се обръщам към теб с цялото си доверие, скъпи приятелю, защото знам, че ти би могъл да бъдеш великодушен и ще продължиш с мене тази, единствената за нашите две страни полезна политика, която ние двамата с теб винаги сме поддържали. Събитията в Румелия ме изненадаха толкова, колкото и Европа – но свършеният факт ме застави и аз не можех да действам другояче.

Разбирам, че в Сърбия желанието за компенсация е неудържимо – но Турция е голяма – да се споразумеем за нашите сфери на влияние в Турция и тя ще има срещу себе си 100 000 вместо 50 000 души. Аз съм готов, да влезна във война, цялата страна е в оръжие. Това положение не може да продължи дълго време, ние също трябва да действаме. Ако ти приемеш предложенията на Стоилов, аз бих могъл да дойда в Ниш, ако това ти е удобно, за да уредим заедно плана за действие. Не отхвърляй нашите предложения – моментът е решителен – да докажем на Европа, че сме братя… Затова с нетърпение очаквам твоя отговор. Господ да те пази, скъпи приятелю, и да ни дари едно щастливо бъдеще.

Целувам те от сърце, Твой верен приятел: Сандро”

Писмото не помага. Сръбският шантаж се засилва – колкото по-отстъпчиви стават султанът и Високата порта към България, толкова по враждебно е поведението на Сърбия към нас… Англия, Франция, Италия и Турция се опитват да вразумят Крал Милан да стои мирен, но напразно. Той е самоуверен, защото получава благословия лично от императора Франц Йосиф I в двореца Шьонбрун. Сръбските нагли оскърбления и убийства продължават. По този повод са разменени ноти.