Град БИТОЛЯ, столицата на великия царъ Самуила, освободенъ на 22.XI.1915г. СЛАВА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО !

 108 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БИТОЛЯ И РЕСЕН - 21 - 22 НОЕМВРИ 1915 година.

Град БИТОЛЯ, столицата на великия царъ Самуила, освободенъ на 22.XI.1915г. СЛАВА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО ! 🇧🇬

В края на ноември 1915г. е финалата фаза на бойните действия на 2-ра българска армия за освобождение на Вардарска Македония. В хода на настъпателните действия на нашата армия за два дни са прогонени сръбските войски от Битолско и Ресенско и са освободени още два български града в Македония - Битоля и Ресен.

На 1.10.1915 г. България обявява война на Сърбия и 2-ра българска армия на генерал Георги Тодоров започва настъпление в окупирана от сърбите през 1913г. Македония. В състав от 4 пехотни и 1 конна дивизии 2-ра армия сломява окончателно сръбско-френските войски при Криволак - Велес и Градско- Чичево на 1.11.1915 г. Тази победа отваря прохода Плетвар и още на другия ден българските дивизии нахлуват в Битолското поле. На 3.11.1915г. е освободен Прилеп.

Същият ден командващият 2-ра армия издава заповед за преследване на сръбски войски, отстъпили от Соничка глава, а Конната дивизия, командвана от велешанина генерал Александър Танев трябва да продължи настъплението си към Битоля. Сръбският Вардарски отряд отбранява посоката Прилеп - Битоля, като разчита да спре българското настъпление на Алинската позиция. Вместо да се впуснат в решително и енергично преследване обаче българските войски преминават временно към отбрана.

Настъплението към Битоля е отложено за 10.11.1915г. под предлог лошото време и непроходимите пътища. Тази грешка е използвана от сърбите, които събират силите си и се устройват за отбрана на Алинската позиция.

По това време в Прилеп се събира почти цялата Конна дивизия, усилена с пехотни части от 5-та Дунавска дивизия и 22-ри пехотен Тракийски полк. Заради нерешителните действия командването на Конната дивизия е сменено. Начало на дивизията застава командирът на 1-ва конна бригада полковник Иван Стойков.

За да се отвори пътят към Битоля е необходимо да се овладее сръбската Алинска позиция. Тя е разузната и проучена. Установено е, че местността по фронта и по левия фланг е наводнена, което прави невъзможно настъплението на пехота, конница и артилерия. Затова остава позицията на противника да бъде атакувана от към десния фланг, където трябва да бъде преодолявана пресечена местност.

От 9 до 13.11. 1915г. усилената Конна дивизия атакува сръбската Алинска позиция. Срещу сърбите, устроили се тук са хвърлени три български колони на усилената Конна дивизия. Главните им усилия за пробив са насочени по десния фланг на сръбската позиция.

Решителните боеве при Алинската позиция се водят на 12 и 13.11.1915г. и завършват с успех. Сърбите са прогонени с лекота. На 13.11.1915г. в 17.50ч. началникът на Конната дивизия полковник Иван Стойков докладва до щаба на 2-ра армия: "След двудневни упорити боеве Алинската позиция е окончателно завладяна към 13.30ч. Противникът отстъпи, преследван от нашите части."

С превземането на Алинската позиция пътят към Битоля е отворен. По политически причини освобождението на Битоля обаче се забавя близо седмица.

На 14.11.1915г. ЩДА в Кюстендил издава заповед, с която се забранява категорично да се влиза в Битоля. Чака се пристигането на германски съюзни войски, за да се демонстрира ''съюзническа солидарност'' в града, където са дипломатическите представителства на великите сили. Появата на германски войски в Битоля, разположен близо до гръцката граница според германските планове трябва да повлияе и върху поведението на гръцкия крал Константин, за да избере съюза с Германия.

Сърбите нямат намерение да защитават Битоля. Те започват да се изтеглят по пътя за Охрид, Струга и Елбасан. Оттеглянето на сръбските войски и власти от Битоля е своевременно установено от разузнаването на Конната дивизия, като ценни сведения за евакуацията на сърбите дават и местните българи от Битолско и Ресенско.

Едва на 18.11.1915г. е издадена заповед усилената Конна дивизия да преследва сърбите към Битоля и Ресен. Това става след като се разбира за окончателното изоставяне на града от сръбските власти и войски, където фактически цари безвластие.

Създадени са две колони за настъпление, в които влизат освен конните полкове една дружина от 22-ри пехотен Тракийски полк и две дружини от 5-ти пехотен Дунавски полк, с придадените към тях батареи. На 19.11.1915г. се водят боеве със слабите сръбски ариергарди при Стругово и Бигла планина. Овладяна е кота 1300.

На 21.11.1915г. сутринта към Битоля са насочени частите на 5-ти конен полк и дружините от 5-ти пехотен Дунавски полк. 4-ти ескадрон от 5-ти конен полк на ротмистър Бошнаков изпраща разезди, които установяват, че в Битоля няма сръбски войски. В 11.30ч. ескадронът на ротмистър Бошнаков начело с командира на Конната дивизия полковник Иван Стойков влизат в града, радостно посрещнати от битолчани.

Същият ден - 21.11.1915г. - дясната колона на 5-та Дунавска дивизия освобождава град Ресен. В 13.00ч. там влизат българските ескадрони от 4-ти и 6-ти конни полове. Към 15.30ч. 2-ра дружина на 22-ри пехотен Тракийски полк, командван от майор Томов влиза в град Ресен. Отслужен е благодарствен молебен с участието на жителите на Ресен за освобождението на града. В Ресен са пленени 250 сръбски войници, 2 камиона, 100 000 кг. сено, много дърва и слама.

На 22.11.1915г. Битоля тържествено посреща своите освободители. В 13.00ч. един ескадрон от германския 5-ти хусарски полк на ротмистър фон Буш заедно с българските войски влизат в града. Те преминават в церемониален марш пред началника на българската Конна дивизия полковник Иван Стойков. След това частите се разполагат на квартири в града. 

В Битоля българските войски вземат големи трофеи: 4 автомобила, 2 камиона, 2 склада със стари пушки, патрони и заредени бомби, цял склад с инженерно имущество, вкл. кирки и помпи, 450 каси бензин, 100 чувала брашно, 400 000 кг. жито, 2 500 кг. готово изпечен хляб, 5000 кг. сено, цял вещеви склад. Битоля е освободена с малко жертви. Загиналите в боевете между 4 и 22.11. 1915 г. 40 български бойци са погребани в Хераклея и църквата "Св. Неделя".

Битоля остава българска почти година до 19.11.1916г., когато руските и френските войски я завземат отново и я предават на сърбите, за да установят там своето правителство в изгнание.