Отхвърля всички призиви да се оттегли и остава със своя верен другар - картечницата.

 През есента на 1916 г., на северния фронт българската армия мачка всичко по пътя си. 

Сава Геров е скромен войник от първи полк на Първа пехотна дивизия. Когато в неговата част е заповядано оттегляне с цел прегрупиране срещу руснаците, той е ранен. Отхвърля всички призиви да се оттегли и остава със своя верен другар - картечницата.

Другарите му, заели новите си позиции, цял ден с трепет слушат как "трака" оръжието. Вeчерта тя заглъхва. 

Когато контрааткуват и си връщат позицията, те заварват картина, която спира дъха им.

Картечницата е без нито един патрон - стреляла е до последно. Пред дулото ѝ - стотици тела на убити руски агресори, а до нея - тялото на Сава Геров, жестоко намушкан от вражеските щикове. Гъстите редици на руските пълчища не са го смутили и се е бил до последен дъх и до последен патрон, изпращaйки стотици врагове на България в ада.

Днес единственото, което напомня за Сава Геров, е площадът в родното му село Богданлия, който е посветен на забравения герой. 

България и българите все още очакват Столична община да възстанови паметните плочи на героите от Първи и Шести полк.