Български революционер и национален герой. Деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.

 На 8 ноември 1929г., в София е убит от предатели, приближени до Георги Попхристов - Марко Христов Шишков или Пандил Шишков (Пандо Шишков). Български революционер и национален герой. Деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет. Един от легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г. действа като войвода на четата от Върбени, Леринско. Участва и в трите войни за национално обединение на България.

Той е роден на 20 декември 1875г. в българското село Горно Върбени (Екши Су), Беломорска Македония, а днес Ксино Неро, откраднато от Гърция. Остава сирак и е осиновен от чичо си Кице Шишков, след което завършва основно училище. От 1898г. е член на ВМОРО и влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Дине Абдураманов и Стефан Настев. След това е селски войвода. Арестуван е и е осъден на 101г. затвор в 1899г., но е амнистиран през септември 1902г., след което веднага става нелегален.

Сребрен Поппетров описва Пандил Шишков така:

„Пандил беше буен, немирен и непокорлив. Величие към учение немаше, макар и да беше възприемчив... Баща му Христо Ил. Шишков беше здрав, красив, юначен и благороден българин. “

След потушаването на въстанието (1903) остава в района си и продължава да действа срещу дейците на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Сближава се с италианския офицер Касталди, с когото постоянно разменят информация за положението в Македония. През 1905г. Пандил Шишков заминава за България, където престоява до 1908г. и участва в легалното проявление на македонското движение. След Младотурската революция от юли 1908г. се завръща в родното си място, но след убийството на Дзоле Стойчев минава в нелегалност. През август 1909г. в Горно Върбени е нападнат от турски аскери, след което бяга в България. През 1910г. влиза в Македония, начело на малка чета, и се събира с Леко Джорлев.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на партизанска чета №59, съставена от 59 души, а по-късно служи в Продоволствения транспорт. Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912г., 1 ден след началото на войната, превзема Клисура и установява там българска власт. Води сражения в Загоричани, Фотинища, Вишени, Черешница и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава Българска Блаца, след като разбива турската част на Ниази бей.

За помощта оказана на гръцката армия е награден с гръцки военни отличия и му е предложено да се обяви в полза на гърцизма. Шишков отказва и се поставя на разположение с четата си на българското военно командване и участва в Междусъюзническата война.

Шишков взема участие и в Първата световна война. Върви в авангарда на българската армия и превзема Кременица, след което води разузнавателно отделение в Битолско. Старши подофицер Пандил Шишков е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г. След това е полицейски пристав в Битоля, а по-късно се премества в кичевското Челопек. Семейството му е малтретирано от гръцките власти, но успява да премине фронта и се спасява в Битоля. След войната е околийски началник на Свети Врач до 1926г., когато е уволнен. След това живее при семейството си във Варна.

След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928г. застава на страната на Иван Михайлов.