Тъй било от Бога съдено

 "Тъй било от Бога съдено: в столицата на османлиите, в миропрочутата Византия, за пръв път се стичат представители от всички ъгли на Отечеството ни с едно желание, с една цел - устройството на новодобитата ни църковна автономия. Знаменита е годината 1871, когато на раята подир многовековно духовно робство ѝ се позволи да се раздвижи като народ: да си избира представители, да съставя Народен Събор, да се грижи за църковното си управление, според както си разбира. 

През 1871 година гордия Фенер* се въси и сърди, само като чуе, че българите жадуват за самостоятелна църковна йерархия, според него достойни са само да робуват и поради това надменно отхвърля всякаква молба за отстъпки, за удовлетворение на най-справедливите техни желания. През 1872 година Фенер освирепя, като вижда тия роби, вчера излезли из оковите му, здраво уредени и мъдро поведени от свое народно началство. В беса си при беззаконията си, той прибави ново: прокълна и за схизматици обяви чадата си, които с кървавия си пот, през цели столетия, със синовна почит издържаха него, скапания, развратния, разложения. Прокълна 

народа, благочестивия Български народ, а себе си покри със срам и позор..."

На Първият църковно-народен събор в Цариград през 1871 година, чиято цел е да бъде изработен устав на Българската екзархия и да бъде избран екзарх, се стичат делегати и представители на епархиите от цяла Македония. Тъй като някои от тези епархии не са посочени във фермана, даващ разрешение за свикване на събора, считани като неизяснени конфесионално, възникват разногласия и брожения на предварителните заседания за присъствието на делегатите. Все пак са приети от самото начало за равноправни участници в събора, поради това че, борбите на македонските българи са неделими от борбите на цял един народ за църковна независимост, в подкрепа на тяхното участие Тодор Кусев (бъдещия митрополит Методий Кусев ) заявява:

 " Как да не ги приемеш сега като са дошли? Да ги изпъдим ли? Не! Народът ще ни похвали. Те са българи, затова трябва да ги приемем. Самото им дохождане показва, че са българи, и че искат да са българи; ако ни каже някой, че не са българи, ний ще кажем: ето ги, на ги."

*Гръцката Патриаршия в Цариград.