ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРОФЕСОР ПО АРТИЛЕРИЯ

 ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРОФЕСОР ПО АРТИЛЕРИЯ.

На 7 декември 1869 г., в Търново е роден генерал-лейтенант Стефан Стефанов Славчев. Завършва Военното училище в София (1889) и артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896). На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1899 г. в чин капитан, а на 27 септември 1904 г. в чин майор.

Служи последователно в 5-ти (1889) и в 4-ти артилерийски полкове и като младши офицер в Софийския артилерийски арсенал (1897). Командир е на батарея в 6-ти артилерийски полк (1900). След това работи в Артилерийската инспекция (1903), а по-късно е помощник-началник по техническата част в Артилерийската инспекция (1909) и помощник-командир на Софийския крепостен батальон (1910-1911).

През Балканската война (1912-1913) е командир на тежката крепостна артилерия в 3-та армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913).

През 1914 г. с чин полковник е назначен за началник на техническия отдел в Артилерийската инспекция. През Първата световна война (1915-1918) командва тежка артилерийска бригада в 1-ва армия (1915), а след това е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918).

На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. От армията е уволнен през 1919 г. 

Дълги години е преподавател по артилерия във военното училище, занимава се с научна дейност (професор по артилерия), автор е на книги и учебници.

Умира на 30 юни 1965 г., в София.

Награден е с военния орден „За храброст” IV ст. 1 и 2 кл.; ордена „Св. Александър” IV ст. с мечове по средата, народния орден „За военна заслуга” 5 кл. на обикновена лента и ордена „За заслуга” на обикновена лента.