Понеже все още има хора, които мислят, че при бай Тошо започва и свършва всичко, че всичко е направено и започнато тогава и "едно време беше по-добре", малко факти:

 " Понеже все още има хора, които мислят, че при бай Тошо започва и свършва всичко, че всичко е направено и започнато тогава и "едно време беше по-добре", малко факти: 

Икономиката на България до 1944г. е на много добро ниво, при положение че започваш от "0" и през няколко години водиш войни. Много неща са започнали преди любимия соц, където го караме само на спомени. 

Селското стопанство е 60% от националния доход (при бай Тошо изнасяхме краставици), а железниците и линиите започват да се строят именно тогава. Започват да се произвеждат автобуси, части за коли. През 38г. автомобилният парк на страната наброява 2585 автомобила, като се има в предвид, че масово производство на автомобили изобщо, е започнало през 1908г. в САЩ. 

1927 година е открита самолетната фабрика в Казанлък и започва производство на самолети. Силно се развива текстилната и пивоварната индустрия. През това време започва и корабостроенето, създадена е Варненската пристанищна работилница, която през 30-те вече произвежда кораби със стоманена конструкция. В началото на 20-век София вече има трамваи и изградена трамвайна мрежа. (не може да бъде)

По това време са построени - Лъвов мост, Орлов мост, Централни хали, Софийския университет, Народната библиотека, Художествената галерия, сградата на БАН, Народното събрание, БНБ, Борисовата градина, Ал. Невски, Света София, Военния клуб, Народния театър и това само в София.

България през 1939г. изпреварва по БВП на глава на население държави като - Унгария, Полша, Португалия, Турция, Югославия и сме на едно ниво с Италия.

1924 г.: Ботевградският майстор-колар Рачо Джамбов започва изработването на първите български пътнически каросерии. За основа служат бракувани шасита на военни линейки и камиони. През същата година у нас са внесени 219 автомобила.

1926 г.: Новопостроената самолетна фабрика в Казанлък започва изработването на автомобилни каросерии върху шаси на Chevrolet. През същата година у нас са внесени 470 автомобила.

1937 г.: Братя Илчеви, вносители на International в България, основават собствена работилница във Варна и започват изработването на автобусни и други каросерии върху шасита от същата марка. Първият български автобус е пуснат в движение по линията Варна – Бургас на 27 май 1937 г.

1938 г.: Ботевградската работилница на Рачо Джамбазов се усъвършенства, при негово посещение в германския автобусен завод Kassbohrer в гр. Улм са закупени нови машини. През същата година у нас са внесени 478 автомобила, автомобилният парк на страната вече наброява 2585 автомобила.

1939 г.: Построен е първият аутобан у нас между Пловдив и Пазарджик.

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г. (отсечката Брусарци – Видин с дължина 87 км е открита за експлоатация на два етапа: на 10.Х.1918 г. е открит участъкът Брусарци – Александрово (дн. Димово), а на 1.VІІ.1923 г. – Александрово – Видин.[4]), а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)—Нова Загора—Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Държавна политика в началото на миналия век е развитието на авиацията и вместо да се купуват самолети, те да се строят в България. Затова през 1927 година се подписва договор с чешката самолетостроителна фирма „Аеро-Прага”, която избира Казанлък за създаване на новата фабрика”,

В построената фабрика в Казанлък до 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните условия на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничени по обем монтажни и ремонтни работи по поръчка по договорена калкулационна схема с Министерството на войната.

До 1945 година България е една от най-бързо развиващите се страни в Европа. 

На всичко това и още много стъпва великия "комунизъм", заграбва целия капитал, индустрия, частен сектор, цялата селско-стопанска земя, добитък, оборудване, имоти.  

Само за 45г. постига три фалита, изнасяне на златния резерв и завещан дълг от 11,2 млрд. долара. За престъпленията, убийствата и лагерите дори няма да споменавам.

И да, 9-ти септември не е празник, а черен ден в българската история. "