Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария

 На 9 декември 1885г., в Пирот е сключено примирието, с което се слага край на Сръбско-българската война.

Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на Българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември. Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886г.

Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и за признаването на Съединението.

Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот - Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България - София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир:

1. Цялата територия на България от сръбската граница до р. Искър да бъде включена към сръбската държава;

2. Сръбска окупация над останалата част от Княжеството;

3. Преместване на българската столица от София в Търново;

4. Военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан;

огромна парична компенсация.

Предвид скорошното Освобождение на България и липсата на опитни офицерски кадри и точно обратното за Сърбия, която разполага с многобройна войска и артилерия и възможно най-модерните оръжия за времето си, очакванията на западните Велики сили на този етап са бърз и пълен разгром на България.

В източната велика сила - Русия, мненията са по-противоречиви, мнозинството предрича загуба за българите, но част от руските офицери, които скоро са се върнали от България и познават българската армия, казват, „че българите ще избият до крак сърбите“.

Австро-унгарският държавник Бенямин Калай казва преди началото на войната по време на среща във Виена със сръбския пратеник Вукашин Петрович, че сърбите подценяват българите, и не изключва възможността Сърбия да изгуби една война с България.