Как Свети Николай (Синт Николаас) станал Дядо Коледа (Санта Клаус)

 Как Свети Николай (Синт Николаас) станал Дядо Коледа (Санта Клаус)

В началото на 17 век в Ню Амстердам, днешен Ню Йорк, холандците празнували своя обичай да си разменят подаръци на деня на Свети Николай (Синт Николас). 

По-късно Синт Николаас (или както му казват децата Синтерклаас) е бил припознат като Санта Клаус, защото поради бавността на тогавашната поща в САЩ получаването на пакетите с подаръците между холандските преселници ставало чак по Коледа. 

Ето така Свети Николай, покровител на моряците, децата и неомъжените момичета започва да се свързва с Коледа. 

Постепенно по него полепват обичаи и приказни персонажи от различните култури на преселниците в Америка – елфи, снежинки, елени, шейни, джуджета.

 През 1931 година американската компания "Кока кола" пуска реклама, на която две деца подават на Санта Клаус бутилка от газираната напитка, за да утоли жаждата си.

 Шведско-американският художник Хадън Съндблом (Haddon Sundblom) рисува Дядо Коледа, какъвто го знаем сега - весел дебеличък добряк, облечен в цветовете на кока кола - червено, бяло и черно (вж снимката в галерията).

❤ Истинският Свети Николай обаче е висок, снажен, с достолепна бяла брада, в червени епископски дрехи и епископска шапка със златен кръст на нея. 

В Нидерландия Свети Николай пристига няколко седмици преди 5 декември с голям параход от Испания (предполага се, че свързването на Испания със свети Никола датира от времето, когато Холандия е част от Хабсбургската империя) и цял билюк весели помощници Зварте Пит (Черен Петър).

PS Всъщност, задавали ли сте си въпроса защо Свети Николай у нас се празнува на 6 декември, а в Нидерландия - на 5ти?

Много просто. Добрият Свети Николай пуска подаръцитепрез нощта на 5ти декември срещу 6ти декември. 

Но нали всички са нетърпеливи, кой ще ти чака до сутринта чак?

Затова още вечерта на 5 декември всяко послушно дете си получава подаръка и постепенно празникът се измества на 5 декември. 

Така, де, като висите по цял ден във Фейсбук, поне да научите нещо.😉🙃 Хеле българите в Нидерландия. ❤

***

Ето още малко за обичая да се празнува Свети Николай.

Малко история:

Свети Николай е живял е през IV век, бил е епископ в Мала Азия. За него разказват, че на рождения си ден (6 декември) раздавал бонбони и сладки на децата. Веднъж дочул през прозореца на сиромашка къщурка как един беден баща окаяно оплаква съдбата си, че не може да омъжи дъщерите си, защото няма как да им осигури зестра. И добрият Свети Николай, разбира се, помогнал. Затова се смята за покровител на неомъжените бедни момичета. 

През 11 век мощите на Свети Николай са пренесени от Мира, Турция в Бари, Италия. Свети Николай става почитан в Европа светец. Още през ХІІ век е имало над 3 000 малки църкви, чийто патрон е бил Свети Николай, а на територията на днешна Холандия те били няколко стотици. 

КНИГАТА НА СИНТЕРКЛААС

Да надникнем сега заедно с един учен Зварте Пит в Голямата книга на Синтерклас. Знам че треперите да не би в нея да пише какви бели сте вършили цяла година и сега да се окаже, че обувката ви ще остане празна като на онова момченце от картината на Ян Стейн. 

Ха, защото се знае, че който е бил добър, ще получи награда, а който не е слушал го чака тояжката!

Само че – не, не – това с тояжката е било мнооого отдавна, когато все още е имало тук-таме лоши деца. Обаче в Холандия от години няма лоши деца, а читателите на "Диалог" от Белгия и Германия, откъдето Свети Николай също минава, твърдят че дори и там няма случай Зварте Пит да е налагал някое дете с тояжката и да го е слагал в торбата, че да го носи чак в Испания. Просто вече няма лоши деца и човек направо се чуди как от добри деца после някои се изхитряват да станат лоши като пораснат? Но това е друга тема.

❤Да видим сега какво пише в Голямата книга на Синтерклас?

Het Grote boek van Sinterklaas. 

In dit boek 

schrijft Sinterklaas alles op. 

Kijk dus maar uit.

Всъщност Синтерклас вече е много стар и е толкова зает с подаръците за децата, че не му остава време да пише в Книгата и затова в нея пише Зварте Пит Писар, който е Главният летописец. 

❤Ето какво пише на 147 страница на Книгата:

„През 1324 г, Свети Никола е обявен за покровител на Амстердам (защото знае се, че той бди над мореплавателите и рибарите). В Амстердам и до днес стои Кулата на плача, откъдето моряшките жени махали за сбогом на своите мъже и със сълзи на очи гледали как се стопяват на хоризонта корабите, отнасящи моряците в открито море. Те горещо молели Свети Николай да ги пази, за да се върнат живи и здрави у дома.“

❤ По-натам, в Книгата се разказва как едно време на 6 декември Кметството на Амстердам раздавало в чест на Свети Николай дребни монети, бонбони и малки подаръчета на амстердамските деца, особено на тези, чиито татковци са някъде далеч в морето. На 5 декември имало специално шествие, което тръгвало от църквата „Свети Николай” (тази, която е срещу Централната гара на Амстердам).

❤ За шествието се приготвяли и раздавали специални курабии и сладки (спекулас, пеперкук, пепернотен, меденки, марципан). В края на този изпълнен с вълнения ден, децата поставяли обувките си пред камината. На другия ден намирали в тях разни вкусотии и понякога даже играчки.

Зварте Пит си намества очилцата и ми разказва, че тъй като Свети Николай помага на бедните момичета да се задомят, затова на холандския Никулден имало обичай младежите и девойките да си разменят спекулас и пеперкук с пожелание за задомяване и дори се пеели шеговити двусмислени песнички. 

❤ Разказва ми още, че когато през 16 век калвинистите унищожили много църкви и изображения на Свети Никола и забранили празниците, свързани със светците, хората въпреки това продължили да празнуват Свети Николай в домовете си. 

❤ Слава Богу, тази глупава забрана не продължила дълго и днес Синтерклас е добре дошъл във всеки град или село и е посрещан тържествено лично от кмета и от всички деца и родители! Веднъж пристигнал в Холандия, Добрият старец обикаля навсякъде и всички чакат с нетърпение да се зададе корабът или ако случайно в някое село няма река или плавателен канал - влакът, с който Синтерклас пристига. После Синт обикаля целия град на своя бял кон Америко и всички деца получават много пепернотен от тия добри и смешни Зварте Пит, които са черни, защото нощем влизат през комина да оставят подаръците за децата. 

***

❤ Не без огорчение добрият Зварте Пит ми сподели, че напоследък разни чули-недочули твърдели, че да си Зварте Пит било расизъм и че самият Зварте Пит бил роб. Глупости на търкалета, обясни ми този учен Зварте Пит, който е магистър по история. 

Когато холандският художник Ян Шенкман (Jan Schenkman) рисува през 1850 година прочутата с илюстрациите си книга за Синтерклас, той изобразява Зварте Пит, гордо яздещ кон редом до Свети Николай. Робите не яздят коне. 

❤ Нещо повече, пояснява ми Зварте Пит. Ян Шенкман е бил член на амстердамското дружество, което се е борило срещу робството в света, където то е съществувало все. 

А в Европа след 17 век роби няма, освен в колониите. Когато Шенкман обаче рисува книгата, Холандия е скъсала с робството дори и в колониите си. 

Питам този учен Зварте Пит защо тогава от няколко години всяка поява на Синтерклас е свързана със скандални прояви на активисти, които се опитват да развалят празника на децата при положение, че и дума не става за расизъм в образа на Зварте Пит, когото децата обичат и който всъщност ги учи на това да преценяват хората не според цвета на лицата им, а според добротата на сърцата им.

Причината е, отговаря ми Зварте Пит, че разни чужденци, които не познават холандската култура и история, подпомагани от първорефлексни левичари, търсещи медийни изяви и готови всякога да размахват назидателно показалец има или няма защо търсят теле под вола. А под вола теле няма, заключи мъдро Зварте Пит.

чрез Даниела Горчева