„Не сме народ! Не сме народ, а мърша...“

 Понеже в последните години много хора цитират Петко Славейков и неговото „Не сме народ! Не сме народ, а мърша...“ и понеже тези разбирачи внушават, че както по време на турското робство старият възрожденец e преценявал българите като неставащи за нищо, така днес пак сме си "мърши", да кажа следното:

Да се цитира който и да е текст от класиците, без да се познава повода за създаването или конкретната причина, е най – малкото незнание, а всъщност е една голема тъпня и сега ще обясня защо.

Петко Славейков е може би най – големият български възрожденец - учител, фолклорист, историк, географ, мемоарист, събирач на пословици, поговорки и гатанки, автор на стотици стихотворения, редактор на най – влиятелния вестник през Възраждането - в. „Македония“, както и на в.“Гайда“, в. "Костурка“ и в. „Читалище; създател и редактор на първото българско женско списание „Ружица“, на първото българско детско списание „Пчелица“, първият преводач на Библията и „Робинзон Крузо“, борец за църковна независимост, забележителен общественик, ярка личност, висока класа и т.н. и т.н - епоха е Петко Славейков, накратко казано....

15 години преди Освобождението той живее в Цариград, където има огромна българска колония, и е най – авторитетният и най известен представител на т.нар. „стари“, които смятат, че не с въстание, бунт или революция може да се постигне политическото освобождение на България, а чрез просвещение и образование на народа.

В Цариград в 1866 отваря врати и българско читалище и след 1870, когато вече извоюваме църковната си независимост, там основният читалищен деец е Славейков, който започва да се занимава и с проблема за освобождението, като залага обаче на сказки, четения и е такива просветителски средства....

И на една поредна сбирка на читалищното настоятелство в 1875 за първи път то не събира кворум, защото от 37 членове идват само 12... Славейков изпада в бяс и пише е това стихотворение „Не сме народ, не сме народ, а мърша“ и го публикува във в.“Напредък“ само и само да ухапе колкото се може по-отровно недошлите на сбирката. А истината е, че в това време „младите“ и бунтовно настроените вече са взели връх над „старите“ и явно оттук – нататък те ще решават съдбата на България - не обаче чрез читалищни сбирки, а с орУжие...

Та искам да кажа, че когато някой налети да внушава, че каквито мърши сме днес, такива сме били и някога, аре малко по – кротко, защото „мършите“ от стихотворението на Славейков скоро след като той го написва, вдигат Старозагорското въстание, а след няколко месеца и Априлското въстание 1876... И в това въстание „мършите“ пишат с кръвта си историята на своя народ... Затова каквито и опити да се правят в последните години да се внушава на всички равнища какъв боклук сме като народ, за което "имало" доказателства и във възрожденската поезия, защото ето, даже Славейков го е казвал, та на тия разбирачи аз па да им кажа, че хабер си нямат от понятие...