На 23 юни 1870г., в Българското село Козица

На 23 юни 1870г., в българското село Козица (днес в С. Македония), е роден Йордан Силянов Пиперков, наричан Пиперката. Един от най-великите български революционери и национален герой. Демирхисарски войвода на ВМОРО. Сред легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в 1903г.

На Смилевския конгрес, Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район. През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер, Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци.

Отраства в крайно бедно семейство и не успява да завърши битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна. В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско-разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на Стоян войвода и Кочо Лютата.

Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Муарем-бег, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев през юни 1900 година, след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевско.

През 1901 г. е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Валмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села.

До началото на Илинденско-преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево. Унищожава серия турци зулумаджии. В Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев. След март 1902 година го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено.

След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.