Илинденско-Преображенското

 120 години отбелязваме от избухването на Илинденско-Преображенското въстание на българите в Македония и Одринско!

Въстанието започва на 20 юли 1903 г.(стар стил). То е организирано от

Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е насочено срещу Османската империя. Обхваща Македония и Одринско и отбелязва връхната точка в националноосвободителните борби на македонските и тракийски българи.

По данни на ВМОРО, заради кървавото потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България, 994 въстаници са убити или ранени. 

Цивилни жертви:

4694 убити

3122 изнасилени жени и момичета

176 отвлечени жени и момичета

12 440 опожарени къщи

70 835 обездомени.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, където избухват двата основни бунта. В Битолския и Солунски вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одрински вилает – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне. 

Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 г. - Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.

Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО.

„ Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода. “

На снимката: Войводски съвет в Осоговската планина, лятото на 1903г. 

Поклон!