Старозагорското клане

 На 19 юли 1877 г., започва Старозагорското клане. То продължава от 19 до 21 юли 1877 г., като включва не само избиване на българското население, но и опожаряването на град Стара Загора. Градът е подложен на погром от османска редовна армия съставена от 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Д. Ахмед.

След героичната битка при Стара Загора на българските опълченци и войниците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят към прохода Шипка, a османските войски завземат града.

С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската империя. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани около 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и опожарени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти на прага на Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 година. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

Поклон!