От факсимилето с дата 6.VI.1950 г., се виждат имената на дядо ми

 В навечерието на Кървавия Девети дядо ми притежава почти 210 декара собствена земя, от които голяма част са закупени лично от него чрез кредити, изплатени до стотинка! 

Месец-два по-късно (след като реколтата е прибрана), той решава да приключи със земеделието и успява да продаде половината от земите си в разстояние на една година. След като влиза в сила Наредба-закон, свързана със земеделските земи, той и да иска, не може да продаде останалите, защото никой няма интерес от закупуването им. Какво следва: гласуват се още два закона, публикуват се още две наредби на МС и големият грабеж, наричан "колективизация" вече е в ход! Принуден е "доброволно" да се включи в ТКЗС с останалите 78 декара ниви, собствената му гора е буквално конфискувана и той е заличен като неин собственик. 

През това време плановете му за бъдещето окончателно се провалят и той е принуден отново да бъде земеделец против волята си, но вече не като реален собственик, черпещ блага от своята земя, а на практика като аргатин в нея! 

Ето факсимиле от личния ми архив на така нареченото "Нарядно известие", връчвано на всеки член на ТКЗС, задължаващо го да предаде без оглед на добита продукция, метеорологична обстановка (суша, градушка, пожари и т.н.) количества, определени от някой ОФ-секретар, който не е виждал дори лопата през живота си! 

Всеки, който има бегла представа, може да сметне количествата и сам да прецени мащабите на мизерията.

От факсимилето с дата 6.VI.1950 г., се виждат имената на дядо ми, както и града, в който се развива действието - той е един от реалните участници в съпротивата срещу "колективизацията" във Видинско, а по-конкретно в гр. Кула.