Предателите имат име и адрес

 На 2 юли 1879 г. е роден един от най-големите предатели от ВМОРО, отговорен за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, което дава началото на братоубийствата в организацията - Тодор Паница, племенник на друг голям предател - Коста Паница. 

Вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева - съпругата на Иван Михайлов.

Тодор Паница, роден на 2 юли 1879 г. в Оряхово, България, произлиза от семейството на Никола Паница от Търново и Митанка Пелтекова от Свищов. В училище в Лом, той се среща с Михаил Думбалаков, който го запознава с македонското освободително движение. След смъртта на родителите си, Тодор остава сирак и бива отгледан от чичо си във Варна.

Продължавайки образованието си, Тодор Паница става съученик на Михаил Даев в гимназията. Даев го въвлича в делото на Върховния комитет, където младият Паница намира своето призвание. След завършването на гимназията, Тодор служи като кавалерист в армията в продължение на три години.

През 1902 г., Тодор Паница избягва от казармата и се присъединява към дейността на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той става член на четата, ръководена от Никола Пушкаров, която действа в районите на Кумановско и Кратовско. През Илинденско-Преображенското въстание Тодор Паница участва като четник в Скопско. След приключването на въстанието той се връща във Варна.

След разцеплението на ВМОРО, Тодор Паница предава подготвяния от Михаил Даев, Иван Гарванов и Борис Сарафов заговор за убийството на Сандански. Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт на 10 октомври 1907 г., а Паница е определен като убиец, който трябва да изкупи греха си към организацията поради тайното си оженване. Тодор Паница извършва убийствата на Сарафов и Гарванов на 28 ноември 1907 г. в София, след което се отправя към жена си, която е учителка в Несебър.

Последвайки това, Тодор Паница пътува от Варна до Бургас, откъдето взема влака за София. Слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази своя постъпка Паница е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.

Тодор Паница се присъединява към Младотурската революция през 1908 г. и след това се легализира чрез Народната федеративна партия. Той се заселва в град Драма и участва в похода на Младотурците към Цариград през 1909 г. заедно с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарността си, младотурците го награждават с огромен чифлик в Драмско, където се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912-1948), който по-късно става лекар.

През Балканската война през 1912 г., Тодор Паница е войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско. Последователността продължава с неговата участие в Първата световна война и боевете при Криволак, където е ранен и награден за героизма си с кръст "За храброст". В Драмска военноинспекционна област, Тодор Паница изпълнява военнополицейски и разузнавателни функции, но се съобщава, че той и неговите "харамии" се занимават и с плячкаджийство.

След 1919 година, властта е поета от БЗНС, които преследват незаконно забогателите войните спекуланти. В това време, Тодор Паница е заподозрян за мародерства над гърците в Драмско и дълго време се укрива от правосъдието. За да избегне преследването, той предлага своите услуги на правителството на Александър Стамболийски в борбата срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Използвайки тази ситуация, Тодор Паница изгражда структури на Македонско-одринското революционно общество (МФО) в Неврокопско.

От друга страна, Тодор Александров със сътрудници създава ВМРО. В края на 1922 година, двете групировки стоят една срещу друга, като на 16 октомври същата година въоръжените отряди, близки до Александров, превземат град Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО. Голяма част от федералистите, към които принадлежи и Паница, са заловени, а техните дейности практически са неутрализирани. Въпреки това, Тодор Паница успява да избяга в Гърция, където се присъединява към други изгнаници като Стоян Мишев, Григор Циклев, Кирил Попиванов, Стоян Чочков и други.

След изпращането си в Гърция, Тодор Паница се установява в Белград, където заедно с други федералисти организира контрачети срещу ВМРО. След преврата на 9 юни 1923 година, когато свалят БЗНС от властта, Паница става съветник на паравоенното Сдружение против българските бандити. По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори става идеолог на движението. Тодор Паница работи във Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Той организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготовката на Септемврийското въстание.

Тодор Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активно провежда субверсивни дейности срещу ВМРО. Той пътува често до градовете Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Според някои източници, Тодор Паница получава финансова подкрепа от гръцкото правителство и Задграничното представителство на БЗНС в Белград през 1924 и 1925 година. Той активно участва в подготовката на подписването на Майския манифест, като подкрепя идеята, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се сменят нейните лидери.

Поради своите дейности, Тодор Паница става мишена за ликвидация от страна на Иван Михайлов след провала на Манифеста, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития. Междувременно във Виена, Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена). През февруари 1925 година, той участва в конгреса на МФО, където изнася доклад за предстоящите задачи. Плановете включват свалянето на правителството на Александър Цанков с подкрепата на Гърция и Сърбия, след което да бъдат ликвидирани структурите на ВМРО в Пиринска Македония.

На вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на пиесата "Пер Гинт" от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от Менча Кърничева с упор в гърба.

~Търпениев~На 2 юли 1879 г. е роден един от най-големите предатели от ВМОРО, отговорен за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, което дава началото на братоубийствата в организацията - Тодор Паница, племенник на друг голям предател - Коста Паница. 

Вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева - съпругата на Иван Михайлов.

Повече за подвига на Кърничева можете да намерите в нейнатакнижка "Защо убих Тодор Паница?": http://www.promacedonia.org/uchastnici/kyrnicheva_1993.htm

Тодор Паница, роден на 2 юли 1879 г. в Оряхово, България, произлиза от семейството на Никола Паница от Търново и Митанка Пелтекова от Свищов. В училище в Лом, той се среща с Михаил Думбалаков, който го запознава с македонското освободително движение. След смъртта на родителите си, Тодор остава сирак и бива отгледан от чичо си във Варна.

Продължавайки образованието си, Тодор Паница става съученик на Михаил Даев в гимназията. Даев го въвлича в делото на Върховния комитет, където младият Паница намира своето призвание. След завършването на гимназията, Тодор служи като кавалерист в армията в продължение на три години.

През 1902 г., Тодор Паница избягва от казармата и се присъединява към дейността на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той става член на четата, ръководена от Никола Пушкаров, която действа в районите на Кумановско и Кратовско. През Илинденско-Преображенското въстание Тодор Паница участва като четник в Скопско. След приключването на въстанието той се връща във Варна.

След разцеплението на ВМОРО, Тодор Паница предава подготвяния от Михаил Даев, Иван Гарванов и Борис Сарафов заговор за убийството на Сандански. Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт на 10 октомври 1907 г., а Паница е определен като убиец, който трябва да изкупи греха си към организацията поради тайното си оженване. Тодор Паница извършва убийствата на Сарафов и Гарванов на 28 ноември 1907 г. в София, след което се отправя към жена си, която е учителка в Несебър.

Последвайки това, Тодор Паница пътува от Варна до Бургас, откъдето взема влака за София. Слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази своя постъпка Паница е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.

Тодор Паница се присъединява към Младотурската революция през 1908 г. и след това се легализира чрез Народната федеративна партия. Той се заселва в град Драма и участва в похода на Младотурците към Цариград през 1909 г. заедно с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарността си, младотурците го награждават с огромен чифлик в Драмско, където се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912-1948), който по-късно става лекар.

През Балканската война през 1912 г., Тодор Паница е войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско. Последователността продължава с неговата участие в Първата световна война и боевете при Криволак, където е ранен и награден за героизма си с кръст "За храброст". В Драмска военноинспекционна област, Тодор Паница изпълнява военнополицейски и разузнавателни функции, но се съобщава, че той и неговите "харамии" се занимават и с плячкаджийство.

След 1919 година, властта е поета от БЗНС, които преследват незаконно забогателите войните спекуланти. В това време, Тодор Паница е заподозрян за мародерства над гърците в Драмско и дълго време се укрива от правосъдието. За да избегне преследването, той предлага своите услуги на правителството на Александър Стамболийски в борбата срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Използвайки тази ситуация, Тодор Паница изгражда структури на Македонско-одринското революционно общество (МФО) в Неврокопско.

От друга страна, Тодор Александров със сътрудници създава ВМРО. В края на 1922 година, двете групировки стоят една срещу друга, като на 16 октомври същата година въоръжените отряди, близки до Александров, превземат град Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО. Голяма част от федералистите, към които принадлежи и Паница, са заловени, а техните дейности практически са неутрализирани. Въпреки това, Тодор Паница успява да избяга в Гърция, където се присъединява към други изгнаници като Стоян Мишев, Григор Циклев, Кирил Попиванов, Стоян Чочков и други.

След изпращането си в Гърция, Тодор Паница се установява в Белград, където заедно с други федералисти организира контрачети срещу ВМРО. След преврата на 9 юни 1923 година, когато свалят БЗНС от властта, Паница става съветник на паравоенното Сдружение против българските бандити. По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори става идеолог на движението. Тодор Паница работи във Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Той организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготовката на Септемврийското въстание.

Тодор Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активно провежда субверсивни дейности срещу ВМРО. Той пътува често до градовете Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Според някои източници, Тодор Паница получава финансова подкрепа от гръцкото правителство и Задграничното представителство на БЗНС в Белград през 1924 и 1925 година. Той активно участва в подготовката на подписването на Майския манифест, като подкрепя идеята, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се сменят нейните лидери.

Поради своите дейности, Тодор Паница става мишена за ликвидация от страна на Иван Михайлов след провала на Манифеста, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития. Междувременно във Виена, Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена). През февруари 1925 година, той участва в конгреса на МФО, където изнася доклад за предстоящите задачи. Плановете включват свалянето на правителството на Александър Цанков с подкрепата на Гърция и Сърбия, след което да бъдат ликвидирани структурите на ВМРО в Пиринска Македония.

На вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на пиесата "Пер Гинт" от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от Менча Кърничева от упор в гърба.