Из дневника на войводата

 Из дневника на войводата Васил Чекаларов

20 юли 1903 година

Отрано дойде Липо Лекаров и ни донесе едно окръжно от щаба, во което ни пишеха за денат на въстанието. За големо наше учудване видехме, че ни пишат 20 срещу 21, се обявява въстанието низ целата Македония. Това много ни учуди и ни изненада, защото не остава никакво време, за да направим нужните разпореждания.

 

 

Както и да е, се заехме со разпорежданията. Решихме да изпратим во Костур по двама човеци во неколко ханове и во четири часат през нощта да подпалят ханищата. Изпратихме Ванчето Москов, во Дъмбени да вземе Лазо Поповски и да отидат во хана на Колето Габрецко да запалят неговия хан. На Дичо Дреновчара хана, натоварихме едно момче от Кономлади Мано и дедо Димо Попов от Дреновени, на Алекси хана изпратихме четника Насо Бабчорски, и заедно со Насо Попниколов да го подпалят. Жупанишчени пък некой други, а апоскепени други ханища, а ние да се доближим, да нападнем чадърите та со това да отвлечем вниманието на правителството и да създадем суматоха и страх. Изпратихме човеци во Дъмбени и во Жупанища, писахме чрез Липо Лекаров во Смърдеш, чрез Попкиров во Косинец и Въмбел, Върбник, за да заминат и прекъснат телеграфните жици, издадохме едно кратко окръжно, со което обявяваме въстанието. Вечерта се разделихме со Митровата чета и заминахме за Апоскеп. Тук вечерахме, Розов замина за към Загоричени, Кляшев за към Блаца, а ние со Поптрайков и со Поповата чета и со Стериовата потеглихме за към Костур. Се срещнах со Жупанишчени на определеното место. Часът стана вече 6, а още во Костур немаше да пламни. Апоскепени не пристигнаха да отидат во Костур. Жупанишчени малко остана турците да ги заловат и со триста мъки забегнали! Бабчорени и те наверно не пристигнаха. Оставаше да се надеваме на Ванчето Москов и на Дедо Димо, но на тех не знаем що им се случи. Тъй или иначе но факто е, че нищо не стана во Костур. Жупанишчени ни казаха, че около сто души аскери били около жупаницките лозя. Во Шестеово и там имаше други аскери а до като стигнем на местото ни требваше още един час време и така не ни оставаше време, защото щеше скоро да се осъмни. Освен това що полза да отидим и изгърмим неколко залпа? Когато ништо от вътре нема? За това решихме да се върним и се сбрахме на Апоскепската планина на „Мелимите”.

 

 

21 юли - Апоскепската планина - понеделник

 

Тук се сбрахме апоскепската, жупаницката, тихолицката, поповата и Стеровата чети, всички около сто души, от Костур си дойдоха всички и казаха, че не им било възможно да подпалят ханищата, защото во тех имало аскер, поставен на квартира. Към часа 5-6 се резделихме со Поптрайков, той замина за Дъмбени, а аз со всичките чети потеглих за Шестеово, да нападнем там аскерите, които били со таксилдарите една част, а другата част да нападне вишенския аскер, обаче ни се извести че аскера от Шестеово избегал. На Митре войводата му бех писал да се наближи и той към Вишени, понеже запитваше що да прави. Денем со око ло 120 души влезнахме во Шестеово дето жените и децата кръстейки и плачейки ни посрещнаха. Седнахме под високите и хладни тополи похапнахме малко, писах во вишени да се приготват да нападнат на аскерите от вътре. Писах на Кляшев да е готов от към десната страна да нападнем со блацени и черешничени. Казах на Попов, от Бабчор да излезни около Вишени со бабчорени и така потехлихме като взехме и неколко души от Шестеово. Низ пътя планирах да стрелим неколко пушки и да изпратя един селянин да кажи че комити 7-8 души убили един сувария и затова да ги предизвикам да излезнат от Вишени. Обаче на пътя хванахме около 25-30 души жервенци турци, които идеха от Костур от пазар, ги вързахме всичките и ги поведохме подире ни. Момчетата забелязали десетина души от към Тиолицкия път и затова изпратих Нумо Желински с 15 души шестевенци да ги нападни, още не беха достигнали на определеното место аскерите минаха преку пресеката вишенска и тиолицка и момчетата като вървеха от към десната страна, едвам ги забелезаха, макар че беха много близо. Аскерите ни гледаха нас, когато им бехме на среща. Веднага Петрето Христов Шестевенски гръмна върху им, турците се забъркаха и почнаха да бегат по разни посоки, почнаха да гърмят и другите момчета и те се намериха между неколко огньове. Се отправиха да бегат към срещните височини нагоре. Като видех, че ако излезнат и те заемат височините ще се намерим во опастност, нашите момчета макар и залесено местото, почнаха да ги обстрелват со манлихерката и те беха принудени да се крият и се завърнат назад. Нумо Желински пое дружината и без страх се хвърли върху турците, те почнаха да бегат към Вишени. Ние ги пресекохме, неколко турци паднаха убити, другите со бегане се спасиха. Почнаха другите аскери от селото да стрелят и да тичат, аз заех левата височина со Биолчев, дето се срещнахме со Митревата чета. Попов со другите момчета со Стерио Ташков во верига, настъпваха към Вишени. Со Митре избихме около 20 души турци жервенци, а другите и децата ги оставихме. Попов и той избил 3-4 жервенци. Навлезохме всички во селото от към Кондороби, пристигнаха около 20-30 души аскери, пристигнаха аскери и от към Костур, во селото седехме до 2 часа вечерта и от там заминахме за пресеката между Блаца и Черешница. Тук се съединихме со Кляшев и се прибрахме всичките чети.

Поклон, илинденци!