Русе умира от раните си, легендарният

 На 30 юли 1868г., (нов стил) в Русе умира от раните си, легендарният Стефан Тодоров Димов, останал в българската история под името Стефан Караджа. Един от най-великите български революционери, войвода и национален герой.

Той е роден на 11 май 1840г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817г. Никола Узуна е един от подбудителите на Странджанската буна от 1810г., довела до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа. По материални причини семейството му се пренася през 1844г. в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846г. се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828-1829г. Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник.

За известно време Караджата учи и обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което имигрира в Румъния през 1862г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867г. постъпва във Втората българска легия. През 1868г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата-музей "Баба Тонка" в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари 2014г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано - на 30 юли 1868г.