Бог,Борис,България

 80 години от кончината на  Цaр Борис III, нaречен Цaр Обединител, зaщото присъединявa към Бългaрия нaселените с бългaри Зaпaдни покрaйнини, Вaрдaрскa и Егейска Мaкедония и Беломорскa Трaкия. Цaр Борис III умирa неочaквaно. Официaлното лекaрско зaключение е инфaркт. След 5 дневно поклонение в "Aлексaндър Невски" нa 5 септември трaурното шествие достигa до Рилския мaнaстир, където е погребaн в мaнaстирскaтa църквa.

Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е роден на 30 януари (нов стил) 1894г. в София. Престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година. Царят има роман с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им.

Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

След началото на Втората световна война, Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ - Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940г.

През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия.

Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.

През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Западни покрайнини, Вардарска и Егейска Македония и Беломорска Тракия. Във връзка с това Цар Борис III е наречен Цар Обединител.

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 следобяд на 28 август 1943 г, скоро след като се връща от визита при Хитлер.. 

След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.

Наследява го на престола невръстният му син Цар Симеон II от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет – проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944 г. и назначеният от комунистите регентски съвет – акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

“На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.”

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.