Виден български офицер (генерал-майор) и политик, началник щаб на отбраната на София през септември 1918г.

 На 29 септември 1944г., е отведен „за справка“ от комунистите и изчезва безследно Коста Николов Николов. Виден български офицер (генерал-майор) и политик, началник щаб на отбраната на София през септември 1918г.

Той е роден на 23 юни 1873г. в българското село Вирче, Царевоселско, днес в Северна Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселват в Дупница. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков. Отказва се от църковна кариера и през 1894г. се записва във Военното училище в София, което завършва в 1897г.

Между 1901 и 1904г. учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия. След завръщането си Коста Николов 9г. е офицер от генералния щаб. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906г. е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр.

След Балканските войни е назначен за професор във Военната академия в София.

През Първата световна война (1915-1918) е началник на железопътното отделение при Щаба на действащата армия. Участва във военните действия като командващ на 5-ти македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.

След пробива при Добро поле София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия, е назначен за началник щаб на крепостта. Взема участие и в потушаването на т. нар. Владайско въстание.

От 1923 до 1931г. е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт. В 1937г. е произведен в генерал-майор.