Унгарското въстание от 1956 г. – достоен отговор на руските окупатори.

 Унгарското въстание от 1956 г. – достоен отговор на руските окупатори.

На днешната дата 23 октомври 1956 г. в Унгария избухва антируско въстание.

По подобие на България, Унгария също е окупирана от СССР и начело на държавата е поставен марионетен проруски режим, който управлява с насилия, терор и убийства.

На всичко отгоре, Унгария е принудена да изплаща контрибуция на СССР и Югославия, която е 1/4 от брутния продукт на държавата.

Въстанието започва спонтанно след студентска демонстрация, към която се присъединяват хиляди граждани на Будапеща.

Студентите искат тяхната декларация за конституционни промени и демократизиране на страната да бъде излъчена по националното радио, но силите на Държавна сигурност откриват огън по студентите. Новината се разпространява мълниеносно из столицата и в защита на студентите излизат още десетки хиляди хора. Централните улици и площади на Будапеща почерняват от народ. Започват безредици и саморазправа с агенти на държавна сигурност и комунисти, които са тормозили и насилвали хората. Бунтът се разпространява в цяла Унгария. На места саморазправата на унгарския народ с комунистите и агентите на Държавна сигурност ескалира. Чашата на търпението е преляля. Руските мекерета от Държавна сигурност и Унгарската комунистическа народна партия масово са арестувани от хората, някои от тях директно са екзекутирани и дори бесени по дърветата. Марионетното правителството, неспособно да се противопостави на народа си, подава оставка.

Първият секретар на Будапещенската партийна организация е буквално заклан на улицата. Въстаниците окупират Будапещенския градски комитет на комунистическата партия и над 20 комунисти са обесени от тълпата.

Властта се поема от импровизирани народни съвети и временно правителство, което разпуска Държавна сигурност и обявява решението си Унгария да напусне Варшавския договор. То излиза и с декларация, с която осъжда насилията и се опитва да въдвори ред в страната.

В рамките на една седмица боевете в унгарската столица и в цяла Унгария приключват и обстановката се успокоява.

Начело на държавата застава видния унгарски комунист Имре Наги (известен и като Имре Над в по-новата литература) , който преди това се е опитвал да проведе необходимите реформи, но е бил отстранен от власт от руските марионетки.

Руснаците не чакат дълго. Първоначално те са шокирани от бързината, с която унгарският народ се организира и сваля марионетния режим. Но само след 10 дни – на 4 ноември в Унгария нахлуват руски пълчища.

Още на 31 октомври върхушката на КПСС взима решение да се създаде «революционно работническо-селско правителство» начело с Янош Кадар и да се проведе военна операция с цел смъкването на правителството на Имре Наги.

На 3 ноември в Текел (близо до Будапещта) по време на преговори с руснаците, сътрудници на КГБ на СССР арестуват новия министър на отбраната на Унгария генерал-лейтенант Пал Малетер, който по-късно е разстрелян. Подлеците нямат никакви угризения, макар че същият генерал спира въоръжените унгарски въстаници от нападение и саморазправа с руските войници в руския военен гарнизон край Будапеща.

На 4 ноември започва и въвеждането на нови руски войски на територията на Унгария, които заедно с окупационния контингент достигат до 500 000 малоумни сляпо подчинени орки и над 5 000 танка.

Руснаците атакуват организирано всички важни центрове на властта в унгарската столица. Директно с артилерийски обстрел сриват центровете на съпротива в предградията на унгарската столица, а руските танкове газят хора, които се опитват да ги спрат с голи ръце.

След 4 дни, на 8 ноември са унищожени и последните огнища на съпротива.

Членовете на временното правителство на Имре Наги намират временно спасение в посолството на Югославия, но на 22 ноември с измама те са изведени от посолството и арестувани от руснаците, след което са изведени от територията на Унгария.

За назидание на унгарските комунисти и целия унгарски народ, след скалъпен процес комунистът Имре Наги е обесен от руснаците на 16 юни 1958 г. заедно с Пал Малетер – министър на отбраната в правителството и началника на кабинета Йожеф Силади.

След скалъпени процеси са екзекутирани още 350 човека. На затвор са осъдени над 13 000 унгарци, като поне 800 от тях са изпратени в руски затвори. Гроъбт на Имре Наги се пази в тайна от унгарския народ до 1989 г. за да не стане обект на поклонение от унгарците и повод за нови съпротивителни действия.

Унгарският народ дава над 2500 жертви във въоръжения отпор срещу наглия руския окупатор. Над 200 000 унгарци бягат от родината си след кървавото потушаване на въстанието. Според официалните данни, изнесени от руснаците, в сраженията срещу унгарския народ, въоръжен основно с пушки и пистолети срещу танкове и оръдия, руснаците дават 700 жертви.

За касапницата, която организира в Будапеща, маршал Жуков, командващ руския окупационен корпус, е отличен със званието „Герой на СССР”.

Начело на Унгария отново е поставено марионетно правителство, което сляпо обслужва интересите на руския империализъм.

По този начин Унгария отново е върната под директното господство на Кремъл, за да продължи, подобно на България, да захранва СССР със селскостопанска и промишлена продукция под себестойност, ще й бъде забранено свободно да търгува с останалия свят и ще бъде принудена да изкупува всевъзможни боклуци и остарели технологии от СССР, за да финишира „дружбата”, подобно на България, през 1989 г. с над 10 милиарда долара външен дълг.

Днес началото на въстанието на унграския народ – 23 октомври е обявен за национален празник на страната, а на гроба на Имре Наги винаги има свежи цветя.