Български революционер и национален герой. Деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

 На 1 октомври 1957г., в смолянското село Левочево умира Тодор Атанасов Хвойнев, наречен Фоюньо Войвода. Български революционер и национален герой. Деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

 Роден е на 8 февруари 1872г., в ахъчелебийското село Левочево, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село, след което учи занаят при дюлгери .През 1888 г. се отказва от дюлгерството и се захваща с овчарство. Този поминък му дава възможност да опознае много селища и да установи контакти с патриотично настроените българи в Гюмюрджинско и Ксантийско.

Той е един от първите членове на създадения през 1900 г. Македоно-одринки революционен комитет в родното му село. От организацията е назначен за куриер. За да избегне подозренията на турските власти, напуска кехаялъка и става селски коруджия-пъдар. На 6 и 7 юни 1903 г. формираната чета за Левочево се настанява в къщата на Тодор Хвойнев. Поради предателство къщата е обсадена от турска войска, но четниците успяват да пробият обсадата и да се изтеглят през Караманджа в България. Когато Хвойнев слиза в Чепеларе, е заловен от полицията и препратен в Пловдивския затвор. Освободен от затвора, Тодор Хвойнев се записва в четата на Пею Шишманов. След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание, Хвойнев повежда комитска чета, действаща в Ахъчелебийско до Бяло море. Пет години комитства – до 1908 г., а следващата година по предложение на турските управници е избран за кмет на Левочево. На този пост остава до 1912 г., когато взема участие в Балканската война.

Неговият живот е пример на преход на революционера от македоноодринското движение към борбата за свобода на тракийските българи. Бил е прозорлив стопански деятел и активен общественик. От 1902г. е ръководител на революционния комитет на родното си село, а през Илинденско-Преображенското въстание е четник при Андон Дечев. След въстанието минава в нелегалност и със семейството си се установява в Чепеларе. Между 1904-1908г. е войвода на чета в Родопите и Беломорска Тракия. През 1908г. след като му е дадена амнистия се завръща в родното си село, където през 1909г. е избран за кмет. През Балканската война води Двадесет и първи пехотен средногорски полк и участва в покръстването на помаците. Оттогава си спомня:

„Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме по съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени...“

Взема участие в Първата световна война (1915-1918). През 1922г. е назначен за помощник на Димитър Левов и е войвода на чета на Вътрешната тракийска революционна организация в Беломорска Тракия. Като член на ВТРО е избран за делегат и участва в X-я и XI-я конгрес на организацията.