Па шта си ти? ( Каква си ти?)

 Па шта си ти? ( Каква си ти?)

Октомври 1913 година. Балканите врят и кипят. Българинът се е изправил в неравна битка за освобождение на „брата роб“. В битката „не сме“ сами. Редом с нас са Гърция и Сърбия, които са фокусирали алчния си взор върху българските земи, докато ние носим на гърба си тежестта от битките. 

На 14 октомври сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влиза в Скопие и като съюзник на България бива посрещнат тържествено от местните. Българите великодушно са простили десетилетната подлост на сръбската външна политика помагаща на Османската империя в борбата с ВМОРО. Подлостите са оставени в миналото в името на общата цел – победа над вековния враг. В тези велики времена сръбският принц гордо минава през Камен мост в Скопие, окъпан в цветя. Вдъхновеният сърбин пита едно малко момиченце – Васка Зойчева „Па шта си ти“ (каква си). И получава чистосърдечният отговор: - "БЪЛГАРКА". 

Вбесен от истината, Александър удря шамар на момиченцето. 

Новината за това се разпространява в целия свят, а Патриарха на българската литература, Иван Вазов посвещава стихотворението „Па шта си ти“.

Нервният изблик на бъдещият сръбски крал за пореден път доказва, че българските земи са твърде апетитни, а нашите съседи (и съюзници към онзи момент) твърде алчни, за да бъдат честни и коректни към своите съюзници и към собствените си подписи.

Негативният отзвук от тази постъпка по света кара Александър Караджорджевич, вече като крал на Сърбия, да продължи да се интересува от семейство Зойчеви. Сръбската легация в София през 1920 и 1921 търси Данаил Зойчев, за да му направи следното предложение: да му бъдат предложени един милион тогавашни левове, за да изяви публично, че е измислица твърдението принцът да е ударил шамар на детето. Данаил е поканен в посолството, но той отказва да отиде и да вземе подкуп. Крал Александър дори и след много години не спира да се интересува какво е станало с девойчето, къде се намира и т.н.

Заради този случай, Васка Зойчева е включена в секция “Мъченици” на известния алманах "Македония" , а също така се споменава и в книгата „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“ на Кирил Пърличев - син на големия поет Григор Пърличев.  

Позорът на Александър Караджорджевич, получил възмездие за престъпленията си от безпощадната ръка на Организацията, е описан и в „Шашма“, велик роман, написан от съвременния български писател Младен Сърбиновски, роден в Македония.

********************************

ПА ЩА СИ ТИ

 отъ Иванъ Вазовъ

"Па ща си ти?!" - такъвъ въпросъ задава

въ твоя домъ безочливъ чужденецъ.

"Па ща си ти?!" - съ таквазъ псувня смущава

душата ти неканенъ гостъ пришлецъ.

 

"Па ща си ти?!" - туй питане наврѣдъ -

при Дринъ, при Шаръ, при Вардаръ, Мала Прѣспа драга,

о, Българино, сърбинъ тѣ полага

и чака съ начумеренъ ликъ ответъ.

 

Но ти пази се, правъ ответъ не давай.

Кажи се португалецъ, кюрдъ, сириецъ,

японецъ, негъръ, циганинъ, индиецъ, -

но Българинъ само се не признавай.

 

Че си потомъкъ Самуиловъ, на Атонски

Паисий внукъ; скрий на коя си майка синъ,

на кои езикъ пей мѫтний Вардаръ, синий Дринъ,

И езерата, и горитѣ Български!

 

Не спомѣнавай неразумно Лозенградъ,

Люле Бургасъ, ни Булаиръ ужасни;

ти бѣ възбудилъ подозрение опасни,

че на героитѣ тѣхни може би си братъ.

 

Мълчи! А вмѣсто тебе всички долъ, пѫтека,

дѫбрава, езеро, рѣка, ридъ, планина

ще викатъ съ гласъ прѣзъ всички врѣмена:

тукъ Българи сѫ, Българи отъ памти вѣка!

1913г.

********************************

Източник :https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/srabski-prints-udria-shamar-7-godishno-momichentse-dumite-48316/