Легендарен български офицер (полковник)

 На 25 октомври 1895г., в село Галово, Врачанска област е роден Павел Миков Панов. Легендарен български офицер (полковник). Командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк през Втората световна война. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“. Убит през 1945г. от така наречения „Народен съд“, противоконституционен орган на комунистическия режим установен в България след преврата от 1944г.

Командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк през Втората световна война. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена "За храброст" и 3 ордена "За военна заслуга".

През 1917 г. завършва 38-ми випуск на Военното училище в София.

Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51-ви пехотен полк с командир полк. Иван Жабински, част от 6-та пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Битолско настъпление (Леринска операция). Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден “За храброст” - 1915-1918 и три ордена "За военна заслуга".

Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29-а пехотна дивизия към 1-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2-а пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена “За храброст”, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.

На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината си. Яхнал бял кон, начело на полка си полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения “Народен съд”. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена на 10 април 1945 г.

На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен от армията, посмъртно.