На 18 ноември 1944г., в София е пребит до смърт от комунистическите престъпници и първи подлоги на Москва

 На 18 ноември 1944г., в София е пребит до смърт от комунистическите престъпници и първи подлоги на Москва, Райко Николов Алексиев, с псевдоним Фра Дяволо. Виден български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.“

Арестуван е на 10.09.1944 г. в писателското кафене на бул. ''Цар Освободител” и след изтезания е убит на 18.11. 1944 г. Умъртвен е заради карикатура, представяща Сталин в ръка с брадва, от която капе кръв. 

Много са свидетелствата за побоя над Р. Алексиев и неговата смърт. Според Борис Делчев, цитиращ разказ на Иван Богданов, който бил чул в кафене "Кристал", "цялата отговорност носел Крум Кюлявков. Алексиев бил задържан и изтезаван по негово нареждане. Смъртта последвала от изтезанията''.

Според г-жа Алексиева, Радой Ралин бил казал: "Кюлявковци скроиха кюляфа на такива като Райко Алексиев и спечелиха".

Пак според Р. Ралин човекът, който е пребил Райко Алексиев, е Георги Боков. "Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си. Г-жа Алексиева е поискала от Тодор Павлов трупа. Дали са им го с условие да не отварят ковчега. Но са го отворили и са видели, че тестисите на Райко Алексиев буквално са били смачкани от побоя", разказва авторката на "Горещо червено" Ивайла Александрова. Останалите отговорни за трагичната участ на Р. Алексиев са писателят Крум Кюлявков, който го е посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев".

Според съпругата на художника някакъв писател или карикатурист бил "изпратил материал на Райко да го пусне във вестника. Обаче Райко не го поместил" и продължава: "Други очевидци после ми казаха как онзи скачал с ботуши върху него и вероятно от това Райко е получил разкъсване на черния дроб''.

Р. Ралин твърди, че "един по-сетнешен гаулайтер на печата - Георги Боков - се хвалеше, че му ударил 400 шамара..."

През март 1945 г. Р. Алексиев е осъден посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от т. нар. Народен съд по известното Дело № 6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Р. Алексиев вече са убити. 

Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да ги оклеветят само и само за да запазят себе си. Творбите на Фра Дяволо са забранени по време на комунистическия режим, а е реабилитиран едва след 1990 г.

Роден е на 7 март 1893г. в Пазарджик в семейството на учителя Никола Алексиев, българин бежанец от Солун и на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913г. българската царица Елеонора става една от най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

През 1932г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12г. го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.

Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.

През май 1939г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996г. Алекс Алексиев живее в САЩ, връща се в България след промените през 1989г. и известно време е съветник на Филип Димитров.

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив след бомбардировките на София. Той успял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лева, която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до смърт на 18 ноември 1944г. в София.

В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника, но нито една от тях не е доказана безспорно.

През март 1945г. Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.

След смяната на комунистическия режим в страната през 1989г. е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

На негово име е учредена през 2002г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от Община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата. Наградата могат да получат и чуждестранни автори за особени заслуги към българистиката популяризация, лично творчество в областта на хумора и сатирата, анализи и публикации, тематично свързани с България. Съществуват и съпътстващи конкурси за автори от Област Пазарджик в три раздела – хумористична поезия, хумористична проза и карикатура.