Чета дневника на правосъдния министър Васил Митаков, екзекутиран от комунистическите престъпници на 1 срещу 2 февруари, когато разстреляха българската държавност в угода на Сталин.
Васил Митаков предава разговора си с Иван Попов, през юни 1943.
По това време Иван Попов е вече бивш министър на външните работи. Васил Митаков го посетил в скромната му вила в Княжево и разговоряли от три часа следобед до девет вечерта.
Става дума за т.нар. Соболева акция през ноември 1940.
(Това е третият отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт: дотук един отказ на Хитлер, един на Мусолини и един на съюзника на Хитлер - Сталин.
Има и четвърти, отново отказ на Хитлер. )
По думите на Иван Попов, Соболев бил твърде ограничен човек, даже прост. Лавришчев бил много по-умен от него.
Че Соболев е прост и ограничен, не ме изненадва.
Припомням, че по време на Соболевата акция нашите комунисти разпространяват позиви, а Вапцаров - и петиции, че искали били съюз със СССР и със социално-справедлива и героична Германия.
Естествено тия всички дейности са пряко наредени от Москва, което личи и от Дневника на Георги Димитров, както и от признанията на висши комунисти като Върбан Ангелов.
Та въпросният Соболев ходил и при Филов, и при Царя, и при министър Попов.
Попов му отговаря, че България няма да излезе от своята политика на пълно миролюбие/неутралитет. И че желае да запази своето приятелско отношение с Русия.
Както знаем от Дневника на Георги Димитров, Сталин е вбесен, че Цар Борис и българското правителство отказват неговия съмнителен договор за "взаимопомощ ", а всъщност опит да завладее България още тогава.
Както направи с балтийските държави.
Даниела Горчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.