На 4 януари 1818г., на самия морски бряг на остров Хиос, в Бяло море, турците отсичат главата на българския Свети мъченик Онуфрий Габровски

 На 4 януари 1818г., на самия морски бряг на остров Хиос, в Бяло море, турците отсичат главата на българския Свети мъченик Онуфрий Габровски и я хвърлят в морето заедно с тялото му, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика.

На о. Хиос, Св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък – деня на Христовите страдания – се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

Св. мъч. Онуфрий Габровски е български светец, мъченик за християнската вяра. 

Родил се е в Габрово от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо, по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17г., веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба – да го подготви за мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

В някои църковни календари Св. Онуфрий Габровски фигурира под първото му монашеско име Св. Манасий Габровски.

През 20-те години на XIX век, архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е преписано от габровеца Петко х. Манафов.

През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „Св.вмч. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и службата на Св. Онуфрий Габровски и ги дарява на Девическия манастир „Свето Благовещение (Габрово)“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“, той е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия“.

Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхраняват в храм "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово.