На 6 януари винаги има нужда да се припомни зловещата роля на граф Игнатиев - Лъжко паша и руската намеса в българската народна църква!

 " На 6 януари винаги има нужда да се припомни зловещата роля на граф Игнатиев - Лъжко паша и руската намеса в българската народна църква! 

"На 5 януари 1872 г., група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, Иларион Макариополски - на отлъчване.

  "Политиката на граф Игнатиева биде победена от българския национализъм. Преговорите за помирение с Патриаршията, тъй енергично ръководени от него, останаха безплодни. На 6 януари, на празника на Богоявление, тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски тържествено служиха в българския храм във Фенер, напук на предупрежденията, че се излагат на голяма опасност. Предупрежденията не бяха лъжливи. Наистина патриархът лиши след това двамата владици от техния сан, а Иларион Макариополски, който бе вече претърпял по-рано същото това наказание, без да се съобразява с него, биде отлъчен от църквата. Патриархът не се ограничи с тези строгости. Той направи постъпки пред Високата порта, за да бъдат заточени тримата архиереи, представено то него като главна спънка на едно помирение. В същата смисъл действуваше и граф Игнатиев. Игнатиев бе тогава всесилен всред турските министри: някои европейски публицисти го наричаха руски вицеимператор в Цариград. Портата нямаше никакво желание да преследва българската църква, току-що създадена от нея чрез фермана, но тя бе принудена да се подчини на волята на руския посланик. На 21 януари 1872 г. тримата български владици бидоха заточени в Измир, Мала Азия. "