Как Сталин тласна Запада да създаде НАТО

 Как Сталин тласна Запада да създаде НАТО

През юни 1948 г. започва съветската блокада на Западен Берлин. Жителите бяха спасени от невиждан в историята въздушен мост. Един от резултатите от блокадата: на 4 април 1949 г. беше решено да се създаде Северноатлантическият алианс.

Берлинска блокада? Тази фраза може да обърка някои хора. Но има и блокадата на Берлин. А също и по време на войната. Истината е вледеняваща.

Разбира се, блокадата на Западен Берлин от Сталин през 1948-1949 г. не може да се сравни с блокадата на Ленинград. Трудностите, изпитани от берлинчани, не могат да се сравняват с тези, които жителите на обсадения Ленинград трябваше да понесат. Никой не е бомбардирал Западен Берлин, той не е бил обстрелван от далекобойни оръдия, хората не са умирали от глад там, трупове на замръзнали хора не са лежали по улиците му ... И въпреки това блокадата си остава блокада.

Въздушен мост

Блокадата на Западен Берлин продължава от юни 1948 г. до май 1949 г. В продължение на почти една година Сталин и верните му източногермански комунисти се опитваха да уморят Западен Берлин с глад, да принудят западните съюзници да го напуснат, а берлинчани да се подчинят на съдбата и съветските окупационни власти. Почти година железопътните линии и пътищата, водещи до западната част на града, бяха почти плътно блокирани, почти година всичко необходимо - от храна до въглища - беше доставяно в Западен Берлин със самолет. Американци, британци и французи организираха невиждан в историята въздушен мост. На всеки две-три минути кацаха и излитаха транспортни самолети - почти 280 хиляди полета. И Сталин трябваше да отстъпи.

Всичко това се обсъжда по-специално в книгата на известния немски историк и публицист Фолкер Куп (Volker Koop) „Дневникът на Берлинската обсада“. Книгата е издадена отдавна, но все още не е загубила своята актуалност. Това е дневник: подробно, ден след ден, авторът разказва за ежедневието на обсадения град. Ето няколко примера.

Петък, 25 юни 1948 г.

Съветското военно комендантство забранява всички доставки на въглища в западните сектори на града, където работят електроцентралите в Западен Берлин. Малко по-късно доставката на лекарства за болниците в Западен Берлин ще бъде забранена. Първите американски самолети за превоз на храна кацат на летище Темпелхоф. Западните съюзници обещават: „Никой няма да гладува в града“.

Четвъртък, 8 юли 1948 г.

Две седмици след началото на блокадата в Западен Берлин бяха въведени строги стандарти за пестене на енергия. Движението на влаковете е спряно. Трамваите, тролейбусите и метрото се движат от 6 сутринта до 18 часа и на много големи интервали. Електричеството се доставя на жилищни сгради само за два часа сутрин и два часа вечер. Осветяването на витрини е забранено.

Движението за солидарност с жителите на Западен Берлин се разраства по света. Шведските работници, които също не живееха много добре след войната, събраха 15 тона овесени ядки, двадесет торби захар, 240 торби мляко на прах. От Съединените щати започнаха да пристигат частни колети с храна.

Няколко десетки хиляди тона картофи и въглища неочаквано предложиха Западен Берлин да достави Чехословакия и Полша - макар и не като хуманитарна помощ, а срещу твърда валута. Москва бързо смъмри приятелите си социалисти - и сделката пропадна. А "братските" социалистически страни не излизаха с подобни инициативи до края на блокадата.

Събота, 21 август 1948 г.

Блокчета шоколад, бонбони, торбички със стафиди падат от небето на Берлин на малки парашути ... Тези, както започнаха да ги наричат, "Rosinenbomben" (което може да се преведе като "стафидени бомби") - изобретението на един от американските пилоти.

Той бързо намера много имитатори. Берлинските деца нямат много радости след войната. „Сладки бомби“ е една от тях.

Сряда, 15 септември 1948 г.

Есента в Берлин е студена. Около 10 000 деца живеят в западната част на града и няма кой да се грижи за тях след завършване на училище: бащите им са загинали на фронта или са в плен, майките им работят. Магистратът на Западен Берлин решава да открие триста „изолирани групи след училище“ за тях. Това не е евтино за града: необходимо е например да закупите около сто допълнителни печки. Въпреки това магистратът отделя дори 50 000 марки от мизерния си бюджет, за да осигури топла храна на децата в тези групи за забавление.

Петък, 25 февруари 1949 г.

Въпреки блокадата само през последния месец 2500 бежанци от съветската окупационна зона са поискали убежище в Западен Берлин. Това създава сериозни проблеми за обсадения град: къде да настани хората, с какво да ги нахрани, дали да ги изпрати на „континента“ – в Западна Германия?

Понеделник, 4 април 1949 г.

За да засили борбата срещу „разпалващата и разцепваща западна преса“, Политбюро на Централния комитет на SED забранява свободния достъп до вестници и списания, издавани в Западен Берлин и Западна Германия. Дори в окръжните комитети на партията, профсъюзните комитети и други организации те имат право да се четат само от особено доказани другари. А след прочита периодичните издания се изгарят под специален контрол.

Четвъртък, 12 май 1949 г.

В Източна Германия се унищожават последните остатъци от демокрация. Не е възможно обаче да я удушите в западната част на Берлин. Блокадата очевидно беше неефективна не само от политическа, но и от икономическа гледна точка. Въпреки че жителите на Западен Берлин изпитват трудности, въздушният мост изпълнява предназначението си: никой не умира от глад, в града няма епидемии, а някои продукти дори се изнасят. Върху него има горд надпис: „Произведено в обсадения Берлин“.

Сталин беше принуден да отстъпи. В нощта на 12 май 1949 г. блокадата на Западен Берлин е вдигната. Въпреки това Студената война започва да определя политиката в Европа и света в продължение на много десетилетия. Основният политически резултат от блокадата на Берлин е обединението на западните земи и създаването на Федерална република Германия, както и предоставянето на автономен статут на Западен Берлин. Освен това под знака на Берлинската блокада и „въздушния мост“ на 4 април 1949 г. е решено да се създаде Северноатлантическият алианс (НАТО).

И Западен Берлин продължава да бъде островен град до ноември 1989 г., докато стената, която го разделя, пада.

Или по същия начин, как Путин обедини Запада, както Путин помогна нерешителните европейци да приемат страни като Украйна, Модова и Грузия както в НАТО, така и в ЕС.

Путин тласка Запада и към нещо друго, към нов тип обединения, съюзи и преосмиляне на отношението на Европа, САЩ и другите страни от западния свят към Русия. 

Русия със сигурност поне половин век ще бъде в изолация от света, дори и след като бъде победена, дори и след като уж дойде някакво демократично управление.