Виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

 На 1 декември 1888г., във Видин умира Антим I. Виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Той е роден през 1816г. в българския Лозенград (Одринска Тракия, днес Къркларели, Турция), под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843–1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862г. е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862г. е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски. През 1868г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.

През април 1877г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).

По време на Сръбско-българската война от 1885г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

„Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.“

Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата, Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат.