АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ - КОДЖАКАФАЛИЯТА - БАЩАТА НА БУРГАС.

 АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ - КОДЖАКАФАЛИЯТА - БАЩАТА НА БУРГАС.

Роден е в бургаското село Дюлгерли (днес Зидарово) през 1830 г. Останал сираче 5-годишен, 10-12 годишен работи като чирак в Созопол.

18 годишен се преселва в Бургас и с братовчед си Янчо наемат дюкян, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазаруват от двамата братовчеди. Осъществяват се и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.

За 50 години труд спечелва над 1000 декара земя, 7 магазина, много къщи, ханове и други и се реализира като голям търговец и далновиден благодетел.

В търговската дейност му помагат зрелостта на големият ум, натрупаният опит и човечните черти на характера: простота в обноските, нравственост, скромност, и пословично трудолюбие.

Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Усвоил перфектно 6 езика, но останал неграмотен.

Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал и честните по-късно правел съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.

До края на живота си Александър Георгиев – Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка /широка и висока 1,5 м и дълга 2 м/

под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Интериор на стаята: дъсчено легло и едно кандило.

От огромните блага /на обща стойност 25 млн.златни лева /, които е придобил със своя труд и способности , "за себе си е употребил нищожна частица, а грамадната част е отдал на обществото".

"На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители."- писмо на Александър Георгиев-Коджакафалията до общинските власти на гр. Бургас през 1911 г.

Благодетелят на Бургас раздава "дворни места за подслоняване на повече от 600 семейства", 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Александър Георгиев – Коджакафалията са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита.

Прави дарения: много постройки: къщи, дюкяни, ханове и пр. , които завещал на църкви, училища, болници, и благотворителни организации. Между тях са: българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, българската църква "Св.св. Кирил и Методий" в гр. Бургас, дюлгерлийските български църква и училище, женското дружество "Милосърдие".

Александър Георгиев – Коджакафалията дарява по равни суми на българската, арменската и католическите църкви, турската джамия и еврейската хавра. Поради липсата на парични средства не завършва образование. Заедно с братовчед си работи в Созопол и Бургас. Двамата отварят малък дюкян в Бургас. Има голям усет в търговията. Подбирал е умни и предприемчиви хора за търговската си империя. Построява няколко хана, магазина и фабрики. Прякорът му Коджакафалията идва от силната памет, която притежава. Дарява 25 милиона златни лева в помощ на над 600 бедни семейства, български бежанци от Османската империя – Тракия и Македония. Също така дарява много средства за болници и други институции.

Александър Георгиев е открит мъртъв в дома си, където почива на 15 юли 1913 г. Погребан е в бургаските централни гробища, квартал 57, ред 9, гроб 5.

 В завещанието, си Александър Георгиев – Коджакафалията е предвидил средства дори за собственото си погребение и паметника, така че да не ощети никого.

Инициативен комитет издигнал монумента от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Тоскани, който проектирал и Приморския парк в града. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица. Намирал се в махалата, която бургазлии знаят като Коджакафалийската. След 9 септември 1944 година комунистическата власт демонтира паметника, а върху постамента му поставя бюст на Георги Димитров. След демократичните промени там е поставена паметна плоча за Александър Георгиев.

През май 1938 г. излиза книгата на Панайот Павлов „Александъръ Георгиевъ - благодетелъ на Бургасъ“, издание на Бургаско градско общинско управление. Второ допълнено фототипно издание на тази книга е публикувано през 1994 г. от издателство „Делфин прес“.

През 2015 г. изиза книгата „Мълчанието на Александър“ с автор художника и историограф Митко Иванов.

На името на благодетеля са кръстени:

Основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“,

една от изложбените зали в културен център „Морско казино“'